Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Ако някой човек като Хю Акстън ми беше казал, когато започнах, че като приемам теорията на мистиците за секса, приемам и теорията на мародерите за икономиката, щях да му се изсмея в лицето. Сега няма да се смея. Сега виждам как „Риърдън стийл“ се управлява от човешката утайка, виждам как постижението на живота ми обогатява най-лошите ми врагове, а колкото до единствените двама души, които някога съм обичал, нанесох смъртна обида на единия и публичен позор на другия. Зашлевих мъжа, който беше мой приятел, мой защитник, мой учител, мъжа, който ме освободи, като ми помогна да науча онова, което знам. Обичах го, Дагни, той беше братът, синът, другарят, който никога не съм имал, но го изритах от живота си, защото не искаше да ми помогне да произвеждам за мародерите. Бих дал всичко, за да си го върна, но не мога да му се отплатя с нищо и никога няма да го видя отново, защото ще знам, че няма как да заслужа дори правото да моля за прошка.
Но това, което причиних на теб, мила моя, е още по-лошо. Твоята реч и това, че трябваше да я произнесеш — ето какво навлякох на единствената жена, която съм обичал, в отплата за единственото щастие, което съм познал. Не ми казвай, че си го решила от самото начало и че си приела всички последствия, включително и тази вечер — това не изкупва факта, че аз не можах да ти предложа по-добър избор. А това, че мародерите те насилиха да говориш, че говореше, за да отмъстиш за мен и да ме освободиш, не изкупва факта, че тъкмо аз направих тяхната тактика възможна. Те използваха не собствените си убеждения за грях и безчестие, за да те опозорят, а моите. Те само осъществиха нещата, в които аз вярвах и казах в дома на Елис Уайът. Аз криех нашата любов като срамна тайна, те само се отнесоха към нея съобразно моята оценка. Аз бях готов да фалшифицирам реалността в името на привидното в техните очи, те само се възползваха от правото, което аз им дадох.
Хората си мислят, че лъжецът печели победа над жертвата си. Аз научих, че лъжата е акт на отказване от самия себе си, защото човек се отказва от реалността в полза на човека, когото лъже, превръща го в свой господар и се осъжда от този момент нататък да имитира онази реалност, която според възгледите на другия трябва да се имитира. И ако човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата — цената, която плаща, е разрушението на онова, на което тази печалба е трябвало да служи. Човекът, който лъже света, става незабавно негов роб. Когато реших да скрия любовта си към теб, да я отричам публично и да я преживявам като лъжа, аз я направих публична собственост и публиката си я поиска по съответния начин. Нямах власт да го предотвратя или да те спася. Когато отстъпих пред мародерите, когато подписах удостоверението за дарение, за да те защитя, аз продължавах да фалшифицирам реалността, за мен нямаше никакъв друг изход, и Дагни, бих предпочел да видя и двама ни мъртви, отколкото да им разреша да направят онова, с което ме заплашиха. Но няма бели лъжи, съществува само чернотата на разрушението, а бялата лъжа е най-черната от всички. Все още фалшифицирах реалността и резултатът беше неумолим: вместо защита, ти навлякох още по-ужасна мъка, вместо да спася честта ти, аз те хвърлих на публично бичуване, като твоята ръка трябваше да държи бича. Знам, че се гордееш с нещата, които каза, и аз бях горд да ги чуя, но това е гордост, за която трябваше да претендираме преди две години.
Не, не си направила нещата по-лоши за мен, ти ме освободи, спаси и двама ни, изкупи миналото ни. Не мога да те помоля за прошка, отдавна сме надминали това, и единственото изкупление, което мога да ти предложа, е фактът, че съм щастлив. Че съм щастлив, мила моя, а не че страдам. Щастлив съм, че видях истината, въпреки че способността ми да виждам е единственото, което ми е останало. Ако се бях предал на болката и бях отстъпил пред безполезното съжаление, че собствената ми грешка е разбила миналото ми, това щеше да е окончателно предателство, последен провал спрямо истината, която съжалявах, че съм предал. Но любовта ми към истината е единственото ми останало притежание, така че колкото по-голяма е загубата зад мен, толкова по-голяма е гордостта, с която мога да приема цената, която съм платил за тази любов. Тогава руините няма да се превърнат в надгробна могила, а ще служат като пиедестал, на който съм се качил, за да разширя полезрението си. Гордостта и способността ми да виждам бяха единственото, което притежавах, когато започнах, и каквото и да съм постигнал, съм го постигнал чрез тях. Сега и двете са по-големи, сега познавам невероятната ценност, която съм пропускал: правото си да съм горд от способността си да виждам. Останалото мога да го достигна. И, Дагни, единственото нещо, което исках, като първа стъпка към бъдещето си, беше да ти кажа, че те обичам, и сега го казвам. Обичам те, мила моя, с най-сляпата страст на тялото си, която идва от най-ясното прозрение на ума, и любовта ми към теб е единственото постижение от миналото, което ще ми остане, неизменно, във всички години занапред. Исках да ти го кажа, докато все още имам право на това. И тъй като не го казах в началото, сега трябва да го кажа в края. Сега ще ти кажа онова, което ти искаше да ми кажеш — знам го и го приемам: някъде през последния месец си срещнала мъжа, когото обичаш, и ако любовта означава окончателен, незаменим избор, то това е единственият мъж, когото си обичала.