Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Тя затвори очи. Но в лицето му нямаше страдание — имаше единствено огромното и спокойно щастие от яснотата.
— Ние сме хората, които не разделят ценностите на умовете от действията на телата си. Каза го по радиото тази вечер. Но го знаеше още тогава, на сутринта в къщата на Елис Уайът. Знаеше, че всичко, с което те обиждах, бе най-дълбокото обяснение в любов, което един мъж може да изрече. Знаеше, че физическото желание, което заклеймявах като наш общ срам, нито е физическо, нито е израз на нечие тяло, а изразява най-дълбоките ценности на човешкия ум, независимо дали човек има куража да го разбере, или не. Затова ми се смя, нали?
— Да — прошепна тя.
— Каза ми, че не искаш нито ума ми, нито волята, нито съществото или душата ми, стига да идваш точно при мен за най-низкото си желание. Знаеше, още когато го каза, че тъкмо ума, волята, съществото и душата си ти давам чрез това желание. И сега искам да го кажа, за да позволя на онази сутрин да означава точно това, което значеше: моя ум, моята воля, моето същество и душата ми, Дагни — твои са, докато съм жив.
Гледаше право в нея и тя видя кратък проблясък в очите му: това не бе усмивка, но й казваше, че сякаш е чул нейния мълчалив вик.
— Нека свърша, мила. Искам да знаеш колко дълбоко осъзнавам какво казвам. Аз, който си мислех, че се боря с тях, приех най-лошото от религията на нашите врагове, и си платих за това, както продължавам и трябва да плащам и сега. Приех единствения принцип, с който разрушават човека, преди още да се е родил, убийствен принцип: пропастта между ума и тялото. Приех го, както повечето им жертви, без да знам, без дори да разбирам, че подобно нещо съществува. Бунтувах се срещу догмата им за човешката немощ и се гордеех със способността си да мисля, да действам, да работя за удовлетворението на желанията си. Но не знаех, че това е добродетел, никога не го осъзнах като морална ценност, като най-висшата морална ценност, която трябва да се защитава повече от живота, защото тъкмо тя прави живота възможен. И приех наказанието за това, наказание за добродетел от ръцете на арогантното зло, станало арогантно само заради моето незнание и подчинение.
Приех техните обиди, измамите, изнудването. Мислех си, че мога да си позволя да ги пренебрегна — всички тия импотентни мистици, които дрънкат за душите си и не могат да построят и покрив над главата си. Мислех си, че светът е мой, а тия бъбриви некомпетентни глупаци не са заплаха за моята сила. Не можех да разбера защо губя всяка битка. Не знаех, че силата, вилнееща срещу мен, е моята собствена. Докато бях зает да завоювам материята, бях им предал сферата на ума, на мисълта, на принципа, на закона, на ценностите, на морала. Бях приел, несъзнателно и като даденост, принципа, че идеите нямат последствия върху съществуването на човека, върху работата, върху реалността, върху света, сякаш идеите не са част от разума, а от мистичната вяра, която презирах. Те само това искаха от мен. Беше достатъчно. Бях изоставил онова, което всичките им дрънканици имат за цел да подкопаят и разрушат: човешкия разум. Не, те не бяха в състояние да се справят с материята, да произвеждат изобилие, да контролират земята. Не им и трябваше. Те контролираха мен.
Аз, който знаех, че богатството е само средство за определена цел, създадох средствата и им позволих да определят целите ми. Аз, който се гордеех със способността си да постигам задоволяване на желанията си, им позволих да определят ценностния кодекс, по който да преценявам тези желания. Аз, който оформях материята, за да ми служи, останах с купчина стомана и злато, но всяка моя цел търпеше поражение, всяко мое желание биваше предавано, всеки мой опит за щастие беше неуспешен.
Бях се разкъсал на две, както проповядваха мистиците, и управлявах бизнеса си по един ценностен кодекс, а собствения си живот — по друг. Бунтувах се срещу опита на мародерите да определят цената и стойността на моята стомана, но им позволих да определят моралните ценности на живота ми. Бунтувах се срещу исканията за неспечелено богатство, но мислех, че е мой дълг да давам незаслужена любов на жена, която презирах, незаслужено уважение на майка, която ме мразеше, незаслужена подкрепа на брат, който замисляше моето унищожение. Бунтувах се срещу незаслужените финансови удари, но приемах живот в незаслужена болка. Бунтувах се срещу доктрината, че способността ми да произвеждам е вина, но приемах като вина способността си за щастие. Бунтувах се срещу твърдението, че добродетелта е някаква безтелесна, непознаваема характеристика на духа, но проклинах теб, най-скъпото ми, заради желанието на телата ни. Но ако тялото е зло, то зло са и тези, които създават средствата за неговото оцеляване, зло са и материалното богатство, и тези, които го произвеждат, а ако моралните ценности са в противоречие с физическото ни съществуване, тогава е правилно наградите да са незаслужени, добродетелта да се състои в разрухата, да няма връзка между достижения и печалба, низшите животни, които са в състояние да произвеждат, трябва да служат на висшите същества, чието духовно превъзходство се състои в некомпетентността на плътта.