Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

— Да! — гласът й беше като потиснат вик, сякаш при физически удар, и тя осъзна единствено шока. — Ханк! Откъде знаеш?

Той се усмихна и посочи радиото.

— Мила моя, използваше само минало време.

— О! — простена тя и затвори очи.

— Нямаше да произнесеш и една дума, която можеше да хвърлиш с право в лицата им, ако не беше така. Каза „исках го“, не „обичам го“. Днес ми каза по телефона, че си можела да се върнеш по-рано. Никаква друга причина не би те накарала да ме изоставиш. Само тази причина беше справедлива.

Тя се беше навела леко назад, сякаш се бореше да запази равновесието си, гледаше право в него с усмивка, която не разделяше устните й, но смекчаваше погледа й в израз на възхищение, а устните — на болка.

— Вярно е. Срещнах мъжа, когото обичам и винаги ще обичам. Видях го, говорих с него, но той е мъж, когото не мога да имам, никога няма да имам и вероятно никога няма да видя отново.

— Мисля, че винаги съм знаел, че ще го намериш. Знаех какво изпитваш към мен, знаех колко е силно, но знаех, че не аз съм окончателният ти избор. Онова, което ще му дадеш, не е отнето от мен, аз никога не съм го имал. Не мога да се бунтувам. Онова, което получих, значи твърде много — и това, че съм го получил, ме може да се промени.

— Искаш ли да го кажа, Ханк? Ще ме разбереш ли, ако ти кажа, че винаги ще те обичам?

— Мисля, че го разбрах още преди теб.

— Винаги съм те виждала такъв, какъвто си сега. Това твое величие, което тъкмо започваш да осъзнаваш, винаги съм го познавала и съм наблюдавала борбата ти да го откриеш. Не говори за изкупление, не си ме наранил, грешките ти идваха от невероятната ти почтеност под властта на мъченията на невъзможен кодекс, а борбата ти срещу него не ми донесе страдание, а чувство, на което рядко съм се натъквала: възхита. Ако го приемеш, ще бъде твое завинаги. Онова, което означаваше за мен, не може да се промени никога. Но човекът, когото срещнах — той е любовта, която съм искала да открия дълго преди да разбера, че съществува. Мисля, че той ще остане недостижим, но това, че го обичам, ще бъде достатъчно, за да продължа да живея.