Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Забави стъпките си и допусна до ума си улиците, които беше избрал за случайното си бягство. Не искаше да разбере, че се прибира вкъщи при жена си. И това беше мъглива улица, но за него вече нямаше друга.
Разбра — още в момента, когато видя мълчаливата, спокойна фигура на Черил да се изправя, щом влезе в стаята й, — че това е по-опасно, отколкото си беше позволил да разбере, и че няма да открие онова, което иска. Но опасността за него беше сигнал да спре да гледа, да потисне преценката си и да продължи напред, с неизреченото условие, че опасността ще остане нереална само заради всемогъщото му желание да не я вижда — като сирена вътре в него, която вие не като предупреждение, а за да призове мъглата.
— Ами да, наистина трябваше да посетя важен бизнес прием, но реших друго, прииска ми се да вечерям с теб тази вечер — като комплимент каза той, но едно спокойно „разбирам“ беше единственият отговор, който получи. Изпита раздразнение при нейното спокойно поведение и бледото й, безизразно лице. Дразнеше се и на ефикасността, с която тя даваше нареждания на прислугата, после на това да се окаже на светлината на свещи в трапезарията, седнал срещу нея на безупречно подредена маса, с две кристални купи плодове в сребърни подноси с лед помежду им.
Маниерите й го дразнеха най-много — вече не беше неловко малко диваче, сащисано от лукса на жилището, което беше проектирал известен художник — сега беше част от него. Седеше на масата като домакинята, каквато тази стая заслужаваше. Носеше дизайнерска домашна роба от червеникав брокат, която се сливаше с бронза на косата й, а строгата простота на кройката беше единствената й украса. Той би предпочел дрънчащите гривни и фалшивите диамантени катарами от нейното минало. Очите й го притесняваха вече от месеци наред: не бяха нито приятелски, ни то враждебни — само го наблюдаваха въпросително.
— Днес сключих голяма сделка — каза той наполовина самохвално, наполовина умолително. — Сделка, която покрива целия континент и половин дузина правителства.
Разбра, че благоговението, възхищението, чистото любопитство, които очакваше, бяха от лицето на малката продавачка, която вече не съществуваше. Не видя нищо подобно по лицето на съпругата си — дори гняв или омраза бяха за предпочитане пред нейния равнодушен, внимателен поглед; той бе по-лош от обвинение — почувства се като следствен.
— Каква сделка, Джим?
— Как така каква сделка? Защо си толкова подозрителна? Защо трябва веднага да започнеш да си пъхаш носа?
— Съжалявам. Не знаех, че е поверително. Не трябва да ми отговаряш.
— Не е поверително — той зачака, но тя продължи да мълчи.
— Е? Няма ли да кажеш нещо?
— Ами не — каза го просто, сякаш за да му достави удоволствие.
— Значи изобщо не те интересува?
— Помислих си, че не искаш да го обсъждаш.
— Я стига с тия номера! — сопна се той. — Голяма бизнес сделка е. Нали на това се възхищаваш, на големия бизнес? Е, тази е по-голяма, отколкото ония момчета изобщо са си мечтали. Пропилели са живота си да събират състоянията си стотинка по стотинка, докато аз мога да го направя ей така — той щракна с пръсти — просто така. Това е най-големият удар на всички времена.
— Удар ли, Джим?
— Сделка!
— И ти си го направил? Сам?
— Естествено! Оня стар глупак, Орън Бойл, нямаше да го измисли и за милион години. Трябват знания, умения, разчет на времето — той видя искрица на интерес в очите й — и психология — искрицата изчезна, но той продължи безразсъдно: — Човек трябва да знае как: да се обърне към Уесли и как да го държи далеч от лоши влияния, как да заинтригува господин Томпсън, без да му казва твърде много, как да вкара Чик Морисън, но да държи на разстояние Тинки Холъуей, как да накара точните хора да направят по някой прием за Уесли в точния момент… Черил, има ли някакво шампанско в тая къща?
— Шампанско?
— Не можем ли да направим нещо специално тази вечер? Не можем ли да празнуваме заедно?
— Разбира се, Джим, можем да пием шампанско.
Тя позвъни и даде нареждания, безжизнено и безкритично, старателно съобразявайки се с неговите желания, без да изразява свои собствени.
— Май не си особено впечатлена — каза той. — Но пък и какво разбираш ти от бизнес? Няма да можеш да схванеш нещо толкова обхватно. Изчакай до втори септември. Чакай само да чуят.