Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Не мога да ти кажа. Дадох дума никога да не разкривам нищо за това. Мога да ти кажа само, че това е място, което намерих случайно, когато се разбих, и го напуснах с вързани очи, така че няма да мога да го открия отново.
— Не можеш ли да проследиш пътя дотам?
— Няма да опитвам.
— А мъжът?
— Няма да го търся.
— Той там ли остана?
— Не знам.
— Защо го напусна?
— Не мога да ти кажа.
— Кой е той?
Отчаяният й смях беше неволен.
— Кой е Джон Голт?
Той я погледна сащисано, но разбра, че не се шегува.
— Значи има Джон Голт? — бавно попита той.
— Да.
— И тази фраза се отнася за него?
— Да.
— И има някакво специално значение?
— О, да! Има нещо, което мога да ти кажа за него, защото го открих преди това и не съм обещавала да го пазя в тайна: той е изобретателят на двигателя, който открихме.
— О! — той се засмя, сякаш е трябвало да се сети. После каза меко, с поглед, който беше почти състрадателен:
— Той е разрушителят, нали? — видя нейния шокиран поглед и добави: — Не, не ми отговаряй, ако не можеш. Мисля, че знам къде си била. Искаше да спасиш Куентин Даниълс от разрушителя и го преследваше, когато се разби, нали?
— Да.
— За Бога, Дагни! Наистина ли съществува такова място? Живи ли са? Има ли… Съжалявам. Не отговаряй.
Тя се усмихна.
— Съществува.
Той замълча за дълго.
— Ханк, можеш ли да се откажеш от „Риърдън стийл“?
— Не! — отговорът беше ожесточен и бърз, но той добави, с първите нотки на безнадеждност в гласа си:
— Още не.
После я погледна, сякаш в прехода между трите думи беше преживял отново агонията от последния месец.
— Разбирам — каза той и прекара ръка по челото й, това бе жест на разбиране, състрадание и невярващо учудване. — Какъв ли ад преживяваш сега? — тихо каза той. Тя кимна и се плъзна надолу, за да легне, с лице на коленете му. Той погали косата й и каза:
— Ще се борим с мародерите, докато можем. Не знам какво бъдеще е възможно за нас, но ще победим или ще разберем, че е безнадеждно. Докато не стане това, ще се борим за нашия свят. Ние сме последното, останало от него.
Тя заспа там, а ръката й стискаше неговата. Последното, което усети, преди да напусне отговорността на съзнанието, беше огромна празнота — празнотата на един град, на един континент, в който никога нямаше да може да намери мъжа, когото нямаше право да търси.
Глава XXIV
Анти живот
Джеймс Тагарт бръкна в джоба на вечерното си сако, измъкна първото парче хартия, което му попадна — беше банкнота от сто долара — и я хвърли в ръката на просяка. Забеляза, че онзи прибра парите със същото безразличие като неговото.
— Благодаря, приятел — каза презрително просякът и отмина.
Джеймс Тагарт остана неподвижен по средата на тротоара, чудейки се какво му вдъхна такъв ужас. Не беше наглостта на мъжа — той не търсеше никаква благодарност, не беше подтикван от съжаление, жестът му беше автоматичен и безсмислен. Беше заради това, че просякът се беше държал така, сякаш му е напълно безразлично дали е получил сто долара или десет цента, или пък няма да получи нищо и ще умре от глад още тази нощ. Тагарт потръпна и тръгна рязко напред, а тръпката му попречи да осъзнае, че настроението на просяка е същото като неговото.
Стените по улицата около него бяха подчертано, неестествено ярки в летния полумрак, докато оранжевата мараня покриваше кръстовищата, забулваше покривите, оставяйки го на смаляващо се парче твърда земя. Календарът в небето, сякаш настоятелно, стоеше над омарата — жълт като страница стар пергамент — и сочеше 5 август. Не, мислеше си той в отговор на мислите, които не беше изрекъл, не е вярно, чувстваше се добре, и затова искаше да направи нещо тази вечер. Не можеше да признае пред себе си, че това безпокойство идва от желанието да изпита удоволствие; не можеше да допусне, че удоволствието, което търси, е празнично, защото не можеше и да помисли, че иска да празнува.
Беше напрегнат ден, пропилян в думи, безформени като памук, но все пак постигнали целта си — прецизно като сметачна машина, достигнала крайния резултат за пълното му удовлетворение. Но целта му и естеството на задоволството трябваше да се крият внимателно колкото от самия него, толкова и от другите, и внезапният му копнеж по някакво удоволствие беше опасен пробив.