Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

Светлият правоъгълник сред нивите на фермата беше прозорецът на библиотеката на съдията Нарангансет. Той седеше на една маса, а светлината на лампата му падаше върху копие на стар документ. Той беше отбелязал противоречията в него, които някога бяха станали причина за неговото разрушаване. Сега добавяше нова клауза към страниците му: „Конгресът няма да издава закон, който ограничава свободата на производството и търговията…“.

Светлият правоъгълник насред гората беше прозорецът на хижата на Франсиско Д’Анкония. Франсиско лежеше изтегнат на пода, до танцуващите езици на огъня, наведен над листа хартия, и довършваше чертежите на своята пещ. Ханк Риърдън и Елис Уайът седяха до камината.

— Джон ще проектира новите локомотиви — казваше Риърдън, — а Дагни ще пусне първата железница между Ню Йорк и Филаделфия. Тя… — внезапно, чул следващото изречение, Франсиско вдигна глава и избухна в смях, смях на признание, триумф и облекчение. Не можеха да чуят музиката от Петия концерт на Ричард Хали, която сега плуваше високо над покрива, но смехът на Франсиско беше в хармония със звуците му. Щастлив от фразата, която беше чул, Франсиско виждаше слънчевата светлина на пролетта по откритите морави на домовете из цялата страна, виждаше искрите на двигателите, виждаше блясъка на стоманата по издигащите се скелета на новите небостъргачи, виждаше очите на младежите, които гледат бъдещето без несигурност или страх.

Изречението, което Риърдън беше казал, гласеше:

— Сигурно ще се опита да ме одере с цената за товарния транспорт, но ще мога да си я позволя.