Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Те? Кои?
Той я погледна, сякаш беше изпуснал неволно опасна дума.
— Организирахме нещо, с което ние — аз, Орън и няколко приятели — ще контролираме цялата индустриална собственост на юг от границата.
— Чия собственост?
— Ами… народната. Това не ти е старомодното драпане за частна печалба. Това е сделка с мисия — ценна, социална мисия — да се управлява национализираната собственост на народните републики в Южна Америка, да се научат работниците им на нашите модерни техники за производство, да се помогне на недостатъчно привилегированите, които никога не са имали шанс, да… — той спря рязко, въпреки че тя просто го гледаше, без да променя изражението си. — Знаеш ли — внезапно каза той със студен кикот, — ако толкова много те е грижа да не показваш, че си дошла от калта, трябва да си по-малко безразлична към философията на социалното благоденствие. На бедните винаги им липсват хуманитарни инстинкти. Човек трябва да е роден за богатство, за да разбира тънките чувства на алтруизма.
— Никога не съм се опитвала да крия, че съм дошла от калта — каза тя просто и безучастно, сякаш просто коригираше грешка. — И нямам никакви симпатии към философията на благоденствието. Видях достатъчно, за да знам какво създава ония бедняци, които искат нещо за нищо — той не отговори и тя добави — гласът й беше учуден, но твърд, сякаш потвърждаваше окончателно нейното старо съмнение: Джим, теб също не те е грижа. Не ти пука за оная помпя с благоденствието.
— Ако само пари те интересуват — тросна се той, — нека ти кажа, че тази сделка ще ми донесе цяло състояние. Само на това си се възхищавала винаги, нали? На богатството.
— Зависи.
— Мисля, че ще стана един от най-богатите хора в света — каза той; не попита от какво зависи възхищението й. — Няма да има нещо, което да не мога да си позволя. Само го назови. Мога да ти дам всичко, което искаш. Хайде, кажи го.
— Не искам нищо, Джим.
— Но нали трябва да ти направя подарък! За да отпразнуваме събитието, разбираш ли? Всичко, което ти хрумне. Каквото и да е. Мога да го направя. Искам да ти покажа, че мога да го направя. Всичко, което можеш да си въобразиш.
— Не мога да си въобразя нищо.
— Стига де! Искаш ли яхта?
— Не.
— Искаш ли да ти купя целия квартал, където си живяла в Бъфало?
— Не.
— Искаш ли кралските бижута на Английската народна република? Могат да се купят, да знаеш. Народната република отдавна намеква за това на черния пазар. Но вече няма старомодни магнати, които да могат да си ги позволят. Аз мога да си го позволя — или поне ще мога, след втори септември. Искаш ли ги?
— Не.
— Какво искаш тогава?
— Не искам нищо, Джим.
— Ама трябва! Трябва да искаш нещо, дяволите да те вземат!
Тя го погледна сепнато, но иначе остана безразлична.
— Ох, добре, съжалявам — каза той, изглеждаше учуден от собственото си избухване. — Просто исках да ти доставя удоволствие — добави кисело, — но мисля, че изобщо не можеш да го разбереш. Не знаеш колко важно е. Не знаеш за колко велик човек си омъжена.
— Опитвам се да открия — бавно каза тя.
— Още ли мислиш, както преди, че Ханк Риърдън е велик човек?
— Да, Джим, мисля.
— Добре, аз го надвих. По-велик съм от всеки от тях, по-велик от Риърдън и от другия любовник на сестра ми, който… — той спря, сякаш се беше отишъл твърде далеч.
— Джим — спокойно попита тя, — какво ще стане на втори септември?
Той я погледна изотдолу, погледът му беше студен, докато мускулите му се сбръчкаха в нещо като усмивка, като при цинично нарушение на някаква свещена забрана.
— Ще национализират „Д’Анкония мед“ — каза той.
Той чу дългото, дрезгаво бучене на двигателя на един самолет, който преминаваше някъде в мрака над покрива, после слабото издрънчаване на парченце лед, което се стопи и падна на дъното на сребърния поднос с плодовете, преди тя да отговори.
— Той беше твой приятел, нали? — каза тя.
— О, я млъквай!
Той замълча, без да я поглежда. Когато очите му се върнаха на лицето й, тя още го наблюдаваше и заговори първа с необичайно строг глас:
— Онова, което направи сестра ти по радиото, беше великолепно.
— Да, знам, знам, разправяш ми го вече месец.
— Така и не ми отговори.
— Какво има за отго…
— Както и приятелите ти във Вашингтон не й отговориха. — Той мълчеше. — Джим, няма да сменя темата — той не отговори.