Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
— Едуард знае? — Гласът на Джордж е изгубил гневната си нотка, сякаш са му нанесли удар, който му е изкарал въздуха. — Ти каза «ние знаем»? Какво знае Едуард? Какво си му казал?
— Разбира се, че знае. Да предположим, че знае всичко. Ще направи ли нещо? Няма. Бих ли направил аз нещо? В този миг. Защото не търпя скрита враждебност и предпочитам да ударя рано и бързо. Но Едуард те обича, както само един любящ брат може да обича, и притежава повече търпение, отколкото мога да събера аз. Но, братко мой, не ми съобщаваш новина, когато идваш тук да ми кажеш, че си бил изменник преди и можеш да бъдеш такъв отново. Поне това вече знам. Поне това знаем всички.
— Не дойдох тук затова. Само за да кажа…
Отново чувам стържене на стол, когато някой скача на крака, а после повишеният глас на Ричард:
— Какво пише тук? Прочети го на глас! Какво пише?
Без да отварям вратата, за да видя, знам, че Ричард сигурно сочи към девиза си, издълбан в масивната напречна греда над огнището.
— За Бога!
— «Fidelitas in me obligat» — цитира Ричард. — Верността ме обвързва. Ти не би разбрал това, но аз съм се обрекъл от сърце и душа на брат си, крал Едуард. Вярвам в рицарския кодекс, вярвам в Бог и в краля, и че те са едно, и честта ми е обвързана с двамата. Дори не смей да оспорваш думите ми. Моите убеждения са отвъд твоето въображение.
— Казвам само — сега гласът на Джордж звучи като упорит хленч, — казвам само, че се повдигат въпроси, свързани с краля и кралицата, и че ако ние сме законни деца, а той не е, тогава може би е редно да си поделим кралството справедливо — както с теб си поделихме наследството на Невил — и да управляваме съвместно. Той на практика ти даде Севера, позволи ти да го управляваш почти като самостоятелно княжество. Защо да не даде на мен Централните графства по същия начин, а той да задържи Юга? Принц Едуард има Уелс. Нима това не би било справедливо?
За миг настъпва мълчание. Знам, че Ричард сигурно се изкушава от мисълта за кралство на север, където той да е самостоятелен владетел. Правя една мъничка крачка по-близо до вратата. Моля се да устои на изкушението, да откаже на брат си, да остане верен на краля. Дай боже да не направи нищо, с което да навлече враждебността на кралицата върху главите ни.
— Това означава да разделим кралството, което той спечели в честна борба — казва Ричард направо. — Той спечели кралството си цяло, със силата на оръжието в почтена битка, с мен и дори с теб до себе си. Няма да го раздели. Това ще означава да унищожи наследството на сина си.
— Изненадан съм, че защитаваш сина на Елизабет Удвил — изрича Джордж с копринен гласец. — Тъкмо ти, когото техният клан лиши от обичта на брат ти. Тъкмо ти, който беше негов най-добър приятел и най-обичан от него, но сега си изместен от нея и от нейния брат, безукорния Антъни, и от нейните синове — плебеи, негови постоянни спътници във всеки бардак в Лондон: Томас и Ричард. Но виждам, че момчето на Удвил има застъпник в твое лице. Ти си любящ чичо, както се оказва.
— Защитавам брат си — отвръща Ричард. — Не казвам нищо за семейство Ривърс. Брат ми се ожени за жената, която си избра. Не съм я избрал аз, но защитавам брат си. Винаги.
— Не може да бъдеш верен на нея — казва Джордж безцеремонно. — Не е възможно.
Отново долавям как младият ми съпруг се колебае; вярно е, че няма основания да бъде лоялен към нея.
— Ще говорим пак — казва Джордж накрая. — Не сега; но по-късно. Когато момчето Удвил поиска да заеме мястото си на трона. Тогава ще говорим. Когато момчето от Графтън, копелето с плебейски произход, поиска да се възкачи на трона на Англия и да вземе короната на брат ни, която ние спечелихме за него и за нашия род, не за тях — тогава ще говорим отново. Знам, че си верен на Едуард — аз също съм му верен. Но само на брат си, на моя род и на кръвта на кралете. Не на онова копеле с долен произход.
Чувам го как се обръща рязко и прекосява стаята, и се отдръпвам назад в една прозоречна ниша. Когато отварят вратата, се оглеждам сепнато, сякаш съм изненадана, че ги намирам там. Джордж едва ми кимва, докато се отправя към вратата, а Ричард остава на място и го изпраща с поглед.
36
_Замъкът Мидълхам, Йоркшър, юли 1474_
Ричард удържа на думата си и макар че майка ми и аз живеем под един и същи покрив, аз почти никога не я виждам. Тя има стаи в северозападната кула, близо до къщичката на вратаря, за удобство на стражите, с изглед към сламените покриви и каменните купички на къщурките на Мидълхам, докато нашите покои са високо в централната кула, с гледки навсякъде околовръст като от орлово гнездо. Ние непрекъснато пътуваме — до Лондон, до Йорк, до Шериф Хътън, до замъка Барнард, придружавани от стражи и от нашата свита от приятели и помощници, а тя си остава в същите стаи, гледайки как слънцето изгрява през същите прозорци всяка сутрин, и залязва от отсрещната страна, хвърляйки сенки през стаята й по един и същи начин всеки ден.