Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Когато чу как Джери отваря вратата на дрешника си, Хелън реши да пристъпи към действие. Тя скочи и развали „гнездото“, което си беше направила предишната нощ, после припряно започна да си мие зъбите, за да заблуди баща си, че току-що го е изпреварила в банята.
Беше понеделник, нова седмица, и бе неин ред да готви. Втурна се в замръзналата си стая, ужасявайки се какво ще открие, но приятно се изненада, че тя почти се бе размразила. Една мисъл мина през главата й. Силният студ сигурно имаше нещо общо с това, че превръщаше леглото си в портал към Подземния свят. Тъй като не беше слизала в Подземното царство нощес, студът се беше поразнесъл. Вътре още беше студено като във фризер и всичко беше влажно от водата, останала след потапянето, но поне не й се наложи да духа със сешоар към крина си, за да отвори чекмеджетата, както предишния ден.
Досега беше успяла да скрие от баща си точно колко студено беше станало в стаята й, но знаеше, че няма да е в състояние да опази тази тайна от него още дълго. Хелън реши, че няма какво да направи по този въпрос. Просто се надяваше той да не влиза в стаята й. Имаше си други тревоги и далеч не най-маловажната от тях беше мирмидонецът, който вероятно я наблюдаваше в този момент. Хелън се постара да отхвърли тази разстройваща мисъл, но все пак влезе в дрешника си, преди да си свали дрехите.
Облече се възможно най-бързо, треперейки през няколкото секунди, в които бе принудена да остане гола и уязвима, а после изтича на долния етаж, за да се стопли на печката, докато приготвяше закуската. За малко усили газта на печката, сякаш имаше лагерен огън. Когато въздухът около нея затрептя от горещината, тя въздъхна щастливо и затвори очи, но нещо не беше както трябва. Нямаше чувството, че е сама. Отвори очи и се в огледа наоколо. Въздухът продължи да танцува пред нея няколко минути, а после се успокои.
В ума й започна да се прокрадва съмнение. Не чуваше гласовете, но въпреки това й се струваше, че в кухнята има и друго присъствие, а това очевидно беше невъзможно. Хелън знаеше, че губи разсъдъка си. Не й оставаше много време, но не можеше да направи нищо по въпроса, докато не дойдеше нощта. Обърна се отново към печката и се залови да приготвя закуската.
Когато свърши с тиквените палачинки, хвърли поглед към часовника. Баща й закъсняваше малко, затова тя положи допълнителни усилия и посипа пудра захар на върха на купчината от палачинки през стара фунийка във формата на прилеп, както правеха, когато беше малка. След като приключи, отново вдигна поглед към часовника. Точно се канеше да отиде до подножието на стълбите да повика Джери, когато го чу да слиза.
— Защо толкова се… — Хелън спря като закована, когато видя баща си.
Той носеше опърпана черна рокля с ръкави на червени и бели райета, черна перука, а лицето му беше боядисано в зелено. В ръка държеше традиционната заострена шапка на магьосница, с дебела копринена панделка и сребърна катарама отпред. За един миг тя просто се взираше в него с увиснала отворена уста.
— Загубих един бас с Кейт — каза той глуповато.
— О, боже, това трябва да го снимам. — Раменете й се тресяха от смях, докато сграбчваше телефона си. Щракна набързо една снимка на баща си, преди той да успее да избяга, и моментално я изпрати на кажи-речи всички, които някога беше срещала. Хелоуин днес ли е? Загубих представа за времето.
— Утре — каза той, докато сядаше да си изяде палачинките. Имам да изкарам цели два дни в женски дрехи и после няма да празнувам Хелоуин никога повече.
В „Новинарския магазин“ времето около Хелоуин винаги беше оживен и зает период, и въпреки мрънкането на Джери, че ще е принуден да носи рокля, Хелън знаеше, че той обича да отбелязва всички празници. Попита баща си дали има нужда от помощ в магазина, но той й каза, че няма начин да я пусне да влезе.
— Изглеждаш по-зелена от мен — каза той разтревожено. Имаш ли нужда да си останеш вкъщи днес?
— Ще се оправя — каза Хелън, като сви рамене и сведе поглед към закуската си, за да скрие вината, която изпитваше. Наистина не знаеше дали ще се оправи или не, а не можеше да гледа баща си и да го лъже.
Клеър се приближи бавно до къщата в безшумната си кола, смъкна прозореца откъм страната на пасажера и усили песента на радиото, вместо да натиска клаксона.