Величие и падение на куртизанките

— Ах! Тя е сега собственица на моята къща на улица Сен-Жорж! — каза с огорчение госпожа дю Вал-Нобл, която по израза на тези дами бе останала без кола.

— Вероятно — отговори полковникът. — Дю Тийе ми каза, че баронът е изхарчил за нея три пъти повече, отколкото вашият нещастен Фалекс.

— Да отидем да я видим тогава? — предложи Тюлиа.

— А не! — възрази Мариет. — Много е хубава. Ще я посетя в дома й.

— Аз пък смятам, че изглеждам добре и мога да рискувам — отвърна Тюлиа.

Смелата Тюлиа отиде през антракта и възобнови познанството си с Естер, която се задържа в рамките ни общите разговори.

— А откъде идваш, миличка? — запита танцьорката, която не можеше вече да сдържи любопитството си.

— О, бях пет години в един замък в Алпите с някакъв англичанин, ревнив като тигър, много богат човек, наричах го джуджето, защото на ръст не беше и колкото съдията на град Ферет. После попаднах на един банкер, както казва Флорин, от трън, та на глог. И ето ме отново в Париж, затова ми се иска да се позабавлявам и да си направя истински карнавал. Ще приемам много гости. Ох, трябва да си наваксам за пет години самота и вече започвам. Да прекараш пет години с един англичанин, е много; според обявите шест седмици са достатъчни.

— Банкерът ли ти подари тази дантела?

— Не, остана ми от индийския княз… Но колко съм нещастна, миличка! Беше жълт като човек, завиждащ на преуспяващия си приятел, мислех, че за десет месеца ще умре. Ами! Излезе издръжлив като Алпите. Човек трябва да се пази от хора, дето уж черният им дроб бил болен… Да не чуя вече да се говори за чер дроб. Прекалено вярвах… на народните мъдрости… Оня богаташ ме ограби, той умря, без да направи завещание, и семейството му ме изгони, като че ли бях чумава. Затова пък казах на тоя дебелак: „Плащай и за другия!“ Прави сте да ме наричате „Жан д’Арк“, аз загубих Англия и може би ще умра изгорена в пламъците.

— На любовта!… — каза Тюлиа.

— И жива! — допълни Естер и се замисли.

Баронът се смееше на просташките шеги, но невинаги разбираше веднага, така че смехът му приличаше на закъснелите ракети, избухнали след фойерверка.

Ние всички живеем сред определен кръг, а тези хора винаги са еднакво любопитни. На другия ден историята за завръщането на Естер обиколи цялата Опера. От два до четири часа цял Париж от Шан-з-Елизе се бе досетил, че това е Ла Торпий, и знаеше най-сетне кой е предметът на страстната любов на барон дьо Нюсенжан.

— Знаете ли — каза Блонде на дьо Марсе във фоайето на Операта, — че Ла Торпий изчезна след онзи ден, когато я видяхме тук като любовница на Рюбампре?

В Париж, както и в провинцията, всичко се знае. Полицията от улица Жерюзалем не е организирана така добре, както полицията на висшето общество, където всички се шпионират, без да се издават. Така че Карлос бе отгатнал правилно каква опасност се крие в положението на Люсиен по време на пребиваването му на улица Тетбу и след това.