Войната на Калибан

— Мога да се справя, капитане — настоя Еймъс. Дори по мъничкия стенен говорител личеше обидата в гласа му. Холдън поклати глава.

— Едно подхлъзване и пламъците на двигателя ще те изпепелят на съставните ти атоми. Хайде да оставим това за техниците на Тихо. Алекс, какво друго имаме?

— Утечка на памет в навигационната система. Вероятно някоя изпържена мрежа се е споила грешно — посочи пилотът. — Товарният отсек още е във вакуум. Радиото е напълно мъртво без видима причина. Ръчните терминали мълчат. А една от медицинските капсули бълва кодове за грешка, така че не се разболявайте.

Холдън отиде до кафемашината и заговори през рамо, докато въвеждаше предпочитанията си. На неговата чаша също пишеше „Тахи“. Пракс внезапно осъзна, че всичките са такива. Зачуди се кой или какво е Тахи.

— Товарният отсек нуждае ли се от външен ремонт?

— Не знам — сви рамене Алекс. — Чакай да проверя.

Холдън взе кафето си от машината с лека въздишка и погали металния ѝ корпус, като че ли беше котка. Пракс импулсивно прочисти гърлото си.

— Извинете — намеси се той. — Капитан Холдън? Чудех се, ако поправите радиото или разполагате с теснолъчев предавател, дали бих могъл да използвам за кратко комуникационното ви оборудване?

— В момента се стараем да пазим тишина — рече Холдън. — Какво искаш да пратиш?

— Трябва да проуча това-онова — обясни Пракс. — Става дума за данните, с които се сдобихме на Ганимед от вземането на Мей. Има кадри на жената, която е била с тях. И ако мога да разбера какво е станало с доктор Стрикланд… Системата на Ганимед беше блокирана от деня на нейното изчезване. Дори да проверя само базите данни и мрежите със свободен достъп, все е някакво начало.

— А ако не се занимаваш с това, ще трябва да седиш и да нервничиш, докато стигнем до Тихо — допълни Холдън. — Добре. Ще помоля Наоми да ти създаде профил за достъп до мрежата на „Роси“. Не знам дали във файловете на СВП ще има нещо, но би могъл да провериш и тях.

— Наистина ли?

— Разбира се — кимна Холдън. — Те имат доста добра база данни за разпознаване на лица. Само че достъпът до нея е ограничен, затова може би ще трябва да поискаш някой от нас да отправи запитването.

— Нали няма да има проблем? Не искам да ви навлека неприятности със СВП.

Усмивката на Холдън беше топла и весела.

— Хич не се тревожи за това — махна с ръка той. — Алекс, какво откри?

— Товарният портал не се запечатва, както вече знаем. Може да е бил улучен и пробит. Успяхме да възстановим видеонаблюдението… изчакай…

Холдън се премести така, че да наднича над рамото на пилота. Пракс смукна още веднъж от храната и се предаде на любопитството. В единия ъгъл на дисплея имаше образ на товарния отсек, не по-широк от дланта на Пракс. По-голямата част от товара се намираше върху електромагнитни палети, прикрепени към стените в близост до широката входна врата, но някои от тях се бяха освободили и тягата ги притискаше към пода. Това придаваше на помещението нереален вид — като в картина на Ешер. Алекс даде увеличение върху товарния портал. В единия ъгъл дебелият метален лист беше огънат навътре и ярък метален блясък бележеше местата, където огъването бе напукало външните слоеве. През дупката се виждаха звезди.