Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Сьорен — поде Боби с намерението да го помоли да изсипе проклетите бисквити в чиния или салфетка, за да не ѝ се налага повече да слуша това вбесяващо шумолене. Но още преди да е изрекла нещо повече от името му, той вдигна пръст в знак за тишина и посочи към слушалката в ухото си.
— Не — каза, — не е толкова добра…
Боби не беше сигурна дали говори на нея или на някого по телефона, затова стана, приближи се до бюрото му и приседна в края. Той ѝ метна изпепеляващ поглед, но тя просто се усмихна и изрече беззвучно с устни: „Ще почакам“. Ръбът на бюрото изскърца лекичко под тежестта ѝ.
Сьорен ѝ обърна гръб.
— Разбирам — каза. — Но сега не му е времето да обсъждаме… Ясно. Може би ще мога… Да, разбирам. Фостър няма да… Да. Да, разбирам. Ще дойда.
Завъртя се обратно и чукна по бюрото, за да прекъсне връзката.
— Какво?
— Мразя бисквитите ти. Непрекъснатото шумолене на опаковката ме побърква.
— Бисквитите ли? — попита Сьорен с озадачена физиономия. На Боби ѝ мина през ума, че това е може би първата искрена емоция, която вижда у него.
— Да, може ли да ги сложиш в… — започна Боби, но преди да довърши, Сьорен грабна пакета и го метна в кошчето до бюрото си.
— Доволна ли си?
— Ами…
— Точно в момента нямам време за теб, сержант.
— Добре — каза Боби и се върна на работното си място.
Сьорен продължи да се върти нервно, сякаш имаше да каже още нещо, така че Боби не се обади на следващия човек от списъка си. Изчака го да заговори. Може би това с бисквитите беше грешка от нейна страна. Не че беше кой знае какво. Ако не се намираше под такова силно напрежение, едва ли изобщо би забелязала. Когато Сьорен най-после заговореше, тя щеше да му се извини, че е била толкова нахална, и да му предложи да му купи нов пакет. Но вместо да заговори, той стана.
— Сьорен, аз… — започна Боби, но той, без да ѝ обърне внимание, отключи едно чекмедже на бюрото си. Извади оттам малко парче черна пластмаса. Може би защото току-що го бе чула да произнася името Фостър, Боби позна в този предмет флашката, дадена му от Авасарала преди няколко дни. Фостър беше мъжът от службата за данни, затова тя реши, че Сьорен най-после е решил да се погрижи за тази дреболия, която щеше да го изведе от офиса за няколко минути.
Докато той не се обърна и не тръгна към асансьорите.
Боби няколко пъти бе ходила да носи и взема разни неща от службата за данни и знаеше, че офисът им се намира на същия етаж, и то в посока, обратна на асансьорите.
— Ха.
Беше уморена. Мъчеше я чувство за вина, макар да не бе съвсем сигурна защо се чувства виновна. Този човек и без това не ѝ харесваше. Подозрението, което се зароди в главата ѝ, почти гарантирано се дължеше на собствената ѝ параноя и на размътения ѝ поглед върху света.
Тя стана и го последва.
„Това е наистина тъпо“ — каза си Боби, докато се усмихваше и кимаше на едно момче за всичко, което я подмина забързано. Беше висока над два метра на планета, населена с ниски хора. Нямаше да се слее с тълпата.
Сьорен се качи в един асансьор. Боби спря и зачака. Чу през алуминиево-керамичните врати как той моли някого да натисне единицата. Значи слизаше чак до приземния етаж. Тя натисна бутона за надолу и хвана следващия асансьор.
Разбира се, когато стигна дотам, Сьорен не се виждаше никакъв.
Една великанска марсианка, тичаща из фоайето на сградата на ООН, определено щеше да привлече внимание, затова тя отхвърли този план. В ума ѝ се настани несигурност, чувство на поражение и отчаяние.
„Забрави, че това е офис сграда. Забрави, че тук няма въоръжени врагове и нямаш отряд зад гърба си. Забрави го и погледни логиката на ситуацията. Мисли тактически. Бъди умна.“
— Трябва да бъда умна — изрече гласно. Една дребна жена в червен костюм, която току-що се бе приближила и натиснала бутона за повикване на асансьора, я чу и попита:
— Какво?
— Трябва да бъда умна — каза ѝ Боби. — Не мога да търча като въртоглава. — „Дори когато правя нещо шантаво и глупаво.“
— Ъъъ… разбирам — смотолеви жената и натисна бутона още няколко пъти. До таблото на асансьора имаше терминал за вътрешна връзка. „Ако не можеш да намериш мишената, ограничи степените ѝ на свобода. Накарай я да дойде при теб. Точно така.“ Боби натисна бутона за рецепцията. Автоматизирана система с невероятно реалистичен и полово неопределим глас я попита с какво може да ѝ помогне.
— Моля, повикайте Сьорен Котвалд на рецепцията — каза Боби. Компютърът в другия край на линията ѝ благодари, че използва автоматизираната вътрешна система на ООН, и прекъсна връзката.