Войната на Калибан

Холдън се ужасяваше не от края на едно нещо. А от Перспективата да започне друго, което е извън всякакъв човешки опит. Каквото и да се случеше сега, никой не би могъл да е подготвен за него.

И това го плашеше до смърт.

Зад него някой прочисти гърлото си.

Холдън се извърна неохотно и загърби картината на екрана. Мъжът стоеше до хладилника, сякаш винаги си е бил там, с омачкан сив костюм и шапка. Яркосиня светулка отлетя от бузата му и увисна във въздуха до него. Той я отпъди с ръка като досаден комар. На лицето му бе изписана неловкост и молба за извинение.

— Здрасти — каза детектив Милър. — Трябва да поговорим.