Войната на Калибан

— Боби — кимна ѝ за поздрав той, без дори да се преструва, че усмивката му е искрена.

Тя не можеше да се насили да отговори, затова просто се усмихна и рухна в стола си. Един поглед към тъмните прозорци на кабинета на Авасарала ѝ показа, че старицата още не е дошла. Боби извади на екрана списъка си с неща за вършене.

— Тя ме накара да добавя доста имена — съобщи ѝ Сьорен. Имаше предвид списъка от хора, на които Боби трябваше да се обади в ролята си на свръзка с марсианските военни. — Много ѝ се иска да се сдобие с ранна чернова на марсианската декларация за Ганимед. Това е главният ти приоритет за деня. Ясно?

— Защо? — попита Боби. — Истинската декларация излезе вчера. И двамата я четохме.

— Боби — каза Сьорен с въздишка, която намекваше, че му е писнало да ѝ обяснява елементарни неща, и усмивка, която издаваше, че не е. — Така се играе тази игра. Марс пуска декларация, в която заклеймява действията ни. Ние задкулисно се сдобиваме с ранна чернова. Ако е по-остра от действителната декларация, значи някой от дипломатическия корпус е настоял да я смекчат. Това означава, че се стремят да избегнат ескалация на напрежението. Ако пък черновата е по-мека, значи умишлено са я изострили, за да провокират реакция от наша страна.

— Но след като те знаят, че ще се сдобиете с тази ранна чернова, всичко това е безсмислено. Просто ще се погрижат да изтече такава информация, че да се създаде у вас впечатлението, което те искат.

— Аха! Ето че започваш да схващаш — похвали я Сьорен. — Какво твоят противник иска да си мислиш е полезна информация, която ще ти помогне да разбереш какво си мисли той. Така че намери ранната чернова, ясно? Направи го до края на деня.

„Само че вече никой не говори с мен, защото сега съм марсианският галеник на ООН и макар да не съм предателка, напълно възможно е всички да ме мислят за такава.“

— Добре.

Боби изкара на екрана редактирания списък и прати първото искане за връзка за деня.