Обещанието на краля вещер

Атрогейт довърши втората ръка на скелета и се хвърли напред с рев:

— Тънки кости за стриване на прах!

Праткъс се спусна след него. Вдигайки оформения като наковалня свещен символ, джуджето свещеник изрева:

— В името на мъдростта на Морадин, на милостта на Думатоин и силата на Клангедин, проклинам вас, нечисти зверове, да станете на прах!

Един скелет, наполовина измъкнал се от дупката си, завибрира под вълни невидима енергия, а костите му затракаха шумно. Останалите обаче продължиха да се изравят от почвата.

Пред очите на Джарлаксъл танцуваха черни петна, а главата му туптеше от ритмични напеви, мистични и зловещи, призоваващи скелетите. Черепът, скрит в копчето му, сякаш придоби тежест и плътност и той почувства вибрирането му в гърдите си. Чрез силата му мрачният елф ясно усещаше пробуждането около себе си и разбираше дълбочината на немъртвия парад. От самата сила на повика той предполагаше, че мястото е служило за гробище на полуорките от Палишчук или техните оркски прадеди в продължение на векове.

Стотици зъби на скелети изтракаха в мислите на мрачния елф. Стотици отдавна мъртви гласове се пробудиха отново в колективно напявана песен. А оставаше и онази по-дълбока, по-могъща сила, съкрушителна с мощта си.

Почувства стискане по бицепса си и извика, после се завъртя и използва магията на предпазителя за китка, за да призове нож в дланта си. Понечи да нанесе удар, но внезапно усети брутално сграбчване за китката.

Джарлаксъл отвори очи, сякаш се пробуждаше от лош сън и видя объркания и не особено щастлив Артемис Ентрери, който го държеше за ръката и китката и се взираше смаяно в него.

— Не, всичко е наред — увери го мрачният елф, разтърси глава и се отдръпна.

— Какво виждаш? — попита Ентрери. — Какво знаеш?

— Че сме загазили — отвърна елфът и двамата едновременно се обърнаха с лице към надигащата се атака.

— Цепи с меча си, не промушвай — посъветва мрачният елф Ентрери.

— Добре, че си ти да се грижиш за мен — отвърна саркастично Ентрери преди да се хвърли напред и да замахне към един приближаващ се скелет.

Нокътя на Шарон премина през ребрата на чудовището и се удари със сила в гръбнака му. Ентрери очакваше кльощавото немъртво създание да бъде разсечено наполовина, но скелетът само залитна няколко стъпки настрани и отново тръгна напред.

Ентрери го удари още по-силно.

И отново, когато упоритото създание неумолимо продължи да настъпва.

Убиецът отстъпи крачка назад, после се гмурна настрани, когато ослепителна мълния проблесна пред него и се взриви в скелета.

Кокалестото създание залитна няколко крачки след този удар и две ребра паднаха заедно с една ръка. Но продължи да настъпва, приближавайки се към невярващия Джарлаксъл, който държеше тънък жезъл.