Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Ако мога да попитам — продължи Шиндал, — тази твоя мисия, каквато и да е тя, не че бих дръзнал да любопитствам за естеството ѝ, но… успешна ли беше? Близо ли сме до освобождението си?
Рева разтегна устни в празна усмивка.
— Трябва да намеря Високата твърд. От жреца знам, че ти помагаш на поклонниците да стигнат дотам.
— Разбира се — промълви той. — Естествено, че ще искаш да направиш това поклонничество, докато още има време. — Стана и отиде в един от ъглите на стаята, онзи, до който светлината на лампата почти не достигаше, наведе се, извади една тухла от основата на стената и измъкна нещо от тайника зад нея.
— Нарисувано е върху коприна — каза той и постави пред Рева малък мек правоъгълник с диагонал по-малко от педя. — Лесно се крие, а при нужда човек може да го глътне.
Беше карта, простичко нарисувана, но достатъчно ясна — линия, която започваше от скупчени нагъсто знаци, които най-вероятно бележеха селото, лъкатушеше през планина и река и свършваше при черен символ с формата на стрела.
— Шест дни път оттук — каза Шиндал. — В момента няма много поклонници, така че пътят би трябвало да е чист. Там има наши приятели, които се подвизават като просяци, потърсили подслон.
— Гарнизон няма ли? — попита тя изненадано. Обмисляла бе различни варианти как да се вмъкне в крепостта под носа на васалната стража.
— Не и след смъртта на Верния меч. Впиянченият курварин в Алтор явно няма нищо против крепостта да тъне в немара.
Рева довърши храната, допи и бирата. После каза:
— Ще ми трябва стая за тази нощ. И обор да оставя коня си. — Предложи да му плати, той отказа и я заведе в една стая на горния етаж. Беше малка и не особено чиста, но гледката на тясното легло, първото, в което щеше да легне след като си тръгнаха от къщата на Мрачния меч, компенсираше всички недостатъци.
— Видях го веднъж — каза Шиндал от прага, все така вперил поглед в лицето ѝ. — Верния меч. Малко след като Отецът го спаси от разбойническата стрела. Белегът още беше пресен, червен като рубин, ярък на лъчите на утринното слънце. Изправи се да ни говори и… думите му… толкова много истина в няколко кратки изречения. Тогава разбрах, че съм чул зова на Отеца в словата му. — Погледът му беше напрегнат, а гласът преливаше от емоции. — Имаш неговите очи.
Рева остави наметалото и меча си на леглото.
— Кралската гвардия патрулира ли в планината?
Шиндал примигна, после поклати глава.
— Само по пътищата в ниското, заради разбойниците, които обикалят там. Рядко се качват по високото, сигурно им е много студено там. — Остави запалена свещ на масичката и тръгна към вратата. — Първата камбана е в четвъртия час.
— Дотогава ще съм тръгнала. Благодаря за съдействието.
Той я изгледа продължително, преди да излезе, преглътна и каза:
— Да видя лицето ти е единствената благодарност, която ми е нужна.
За пръв път идваше в Сиви чукари и стръмните планински склонове я стреснаха — отвесни канари и страховити скални корнизи накъдето и да погледнеш. Въздухът беше студен, пронизващ, мъглите се редуваха с дъжд. Пътят свърши при широка бърза река, която течеше на изток. Рева пое покрай нея — според картата това бе най-прекият път до крепостта — и сивушкото почна да пръхти недоволно от осеяния с камъни бряг.
— Мрънкало — каза тя и го потупа по врата. — Така ще те кръстя.
Тропот на конски копита по камък я накара да се обърне. Видя друг ездач в края на пътя, едро момче на дребен кон. Изчака го да я настигне.
— Открадна ли го? — попита тя Аркен, когато той се изравни с нея.
— Купих го с парите на братята — каза той, закашля се и се размърда на малкото седло.
Рева го гледаше мълчаливо. Момчето се изчерви под погледа ѝ.
— Ако бях останал с тях още ден, щях да го убия — каза накрая. — А и съм ти задължен.
Гръмотевица се търколи над тях. Рева вдигна поглед и видя тъмни облаци да наближават от запад.
— По-добре да се отдалечим от брега — каза тя и обърна Мрънкало. — Подозирам, че при дъжд реката приижда.
— Той беше обикновен каруцар — каза Аркен. — Добър в занаята си и малко по-образован и праведен от повечето хора в градчето, но все пак обикновен каруцар. А после един ден аспектът на Втория орден дойде на посещение в нашата мисия, татко отиде при нея за катехизис и тогава всичко се промени.
Намерили бяха подслон от дъжда в малка скална цепнатина. Не ги валеше, но беше мокро и влажно за огън, затова се гушеха в плащовете си, топлени само от дъха на конете.
— Всяка свободна минута говореше на всеки, който склони да го чуе — продължи Аркен. — Всяка излишна монета даваше на печатаря да му отпечата проповедите и после ги раздаваше безплатно, а двамата със сестра ми с часове стояхме на улицата, докато той дърдореше. А най-лошото беше, че се намираха хора, които спираха да го чуят. Мразех ги, че спират. Ако никой не му обръщаше внимание, може би с времето щеше да се откаже и Четвъртият орден нямаше да ни вдигне мерника. Вашият бог няма ордени, нали?