Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Модал понечи да възрази, но жена му го изпревари:
— Много бихме се радвали, ако дойдеш с нас, скъпа.
Рева се метна на сивия жребец и го подкара към дървото, под което лежеше Разпенения.
— Ще… ще ме убиеш ли… вещице? — попита той с гъгнив глас, очите му светеха като черни въглени върху восъчнобледото лице.
Рева извади пълна манерка от дисагите на коня и я метна в скута му.
— Че защо да го правя? — Наведе се напред и погледна многозначително към безжизнените му крака. — Напротив, надявам се да живееш дълъг живот, братко. Стига вълците и мечките да не те спипат, разбира се.
Обърна коня и го пришпори да настигне фургона.
Селото се оказа странно място, където кумбраелци и азраелци живееха рамо до рамо и говореха на чудат диалект, събрал в себе си най-дразнещите гласни и на двете васалства. Явно беше важна спирка, ако се съдеше по множеството пътници и каруцари. Вино пътуваше на север, стомана и въглища — на юг. Имаше и взвод от Кралската гвардия, който патрулираше кръстопътя при селото, отклоняваше фургони и разчистваше задръствания, та търговията да тече безпрепятствено. От южната страна на кръстопътя имаше храм на Световния отец, а точно срещу него се издигаше мисия на Петия орден.
— В Ордена ще се погрижат за нараняванията ви — каза Рева на Модал. — Най-добре им кажете, че са ви нападнали разбойници. Ограбили са ви, но са бързали да продължат по пътя си. Няма нужда да замесвате гвардията.
Модал кимна бавно, очите му светеха бдително, натежали от подозрения. „Няма място за убийци в сърцето му — помисли Рева. — А в същото време се грижи за тях, ако са ранени тежко. Тази тяхна вяра е същинска комедия.“
— Благодарим ти от сърце — каза Елис, докато Рева подръпваше юздите на сивушкото. В очите ѝ имаше искрена топлота и признателност. — Ще се радваме, ако продължиш с нас по пътя и утре.
— Тръгнала съм за Сиви чукари — отвърна Рева. — Но ви благодаря.
Подкара коня си навътре в селото и погледна през рамо — Аркен гледаше към нея от фургона. Като видя, че се е обърнала, помаха колебливо с ръка за сбогом. Рева също му помаха и продължи.
Ханът беше най-малкият от трите в селото и според табелката над врата се казваше „Почивката на каруцаря“. Вътре кръчмата беше пълна с пътници и каруцари, повечето мъже с дръзки ръце, които бързо си ги прибираха при вида на полуизвадения ѝ нож. Рева намери едно столче в ъгъла и изчака сервиращото момиче.
— Шиндал ли е собственикът? — попита го тя.
Момичето кимна предпазливо.
— Трябва да говоря с него.
Шиндал беше жилав мъж с неприятен дрезгав глас.
— Кого ми водиш? — попита сърдито той, когато сервитьорката въведе Рева в задната стаичка, където той броеше монети. — Загубих бройката заради таз кльощава фуста, дето ми я… — Млъкна, спрял погледа си върху лицето на Рева.
Рева опря палец на гърдите си, над сърцето, и го плъзна надолу, веднъж.
Шиндал кимна едва доловимо, после ревна на момичето:
— Бира! И нещо за ядене. От пая, не от оная помия.
Придърпа стол, така че Рева да седне на масата. Не сваляше очи от лицето ѝ, докато тя разкопчаваше колана с меча си и сваляше наметалото. Изчака сервитьорката да донесе поръчката и да си тръгне и чак след това каза с почтителен шепот:
— Значи ти си тя, така ли?
Рева прокара голяма хапка от пая с голяма глътка бира и вдигна вежда.
Гласът на Шиндал притихна още повече и той се наведе по-близо до Рева.
— Кръвта на Верния меч.
Рева преглътна напушилия я смях — ококорената му почтителност беше колкото смешна, толкова и смущаваща. Блясъкът в очите му я подсети за видиотените еретици, които се събираха дни наред пред къщата на Ал Сорна.
— Верния меч е мой баща — каза тя.
Шиндал ахна и плесна развълнувано с ръце.
— Жрецът прати вест, че скоро можем да очакваме новини от теб. Новини, които да разтърсят основите на еретическото господство. Но никога не съм си и помислял, не съм си и мечтал, че може да те видя с очите си, най-малкото тук, в тази дупка, където се правя на съдържател.
„Жрецът прати вест…“
— Той какво ти каза? — попита Рева, като се постара в тона ѝ да не прозвучи друго освен бегло любопитство. „Че скоро ще съм мъртва? Че ще имате нова мъченица, която да почитате?“
— Вестите от жреца са кратки и неясни по обясними причини. Ако васалният лорд или еретическият крал ги прихванат, излишната яснота би създала проблеми на всички ни.
Рева кимна и се съсредоточи върху чинията си. Паят беше изненадващо вкусен, маринована в бира пържола, запечена с каша от гъби.