Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
„Катехизис?“
— Вие от Вярата ли сте? — попита тя изненадано. Очаквала бе, че са последователи на някоя от множеството секти, изпълзели от сенките след Едикта на толерантността.
— Истинската Вяра — каза Модал. — А не изкривената версия, в която вярват тези заблудени души.
Разпененият изграчи нещо, което Рева не разбра съвсем. „Отричащи лъжи“, сякаш.
— Кажи ми дали ще те заболи. — Тя отиде при него и се наведе да издърпа стрелата от гърба му. Мъжът не реагира, явно не усещаше нищо.
Изгореният брат също беше оцелял, но почина от раните си още преди слънцето да изгрее. Дълго бе пищял от болка, но Модал отново спря Рева, когато тя понечи да го отърве от мъките. Тя вдигна рамене и се зае да помогне на Аркен, който влачеше трупове към кладата.
— Този умееше да се бие — отбеляза тя и прихвана краката на най-високия от братята, онзи, когото беше убила последен. — Сигурно е бил от Кралската гвардия, преди Четвъртият орден да го привлече.
— Но не колкото теб — каза Аркен и вдигна трупа за раменете. — Радвам се, че го накара да страда.
Това ли беше направила? Е, определено си беше поиграла с него. След като беше простреляла другите, той се сниши под последната стрела и хукна към прикритието на дърветата. Рева го пресрещна в края на полянката с меч в ръка. Мъжът беше бърз, опитен и знаеше много трикове. Тя знаеше повече и беше по-бърза. Удължи ненужно дуела, усещаше как уменията ѝ нарастват с всеки удар и блок, с всяка рана, която оставяше по лицето и ръцете му. Беше като урок с Ал Сорна, но не репетиция, а истински. После зърна с периферното си зрение момиченцето, което плачеше на земята, все така вързано и със запушена уста, и сложи край на играта с един бърз удар в гърдите.
„Прости ми високомерието, Отче.“
Модал каза думите пред пламъците на кладата, призова семейството си да благодари на Йелна за дара на живота ѝ, да помни добротата и мъдростта ѝ и да се замисли за погрешните стъпки, които са довели тези злощастни мъже до тъжния им край. Рева стоеше настрани и чистеше кръвта от меча си, но въпреки това видя как сянка покри лицето на Аркен, докато баща му говореше, видя момчето да гледа баща си с гняв, който граничеше с омраза.
Утрото дойде с лек дъждец и с гласа на Разпенения, който я събуди от неспокойния сън. Огънят беше догорял, останала беше купчина тъмна пепел, която дъждът отмиваше, разкривайки човешки кости и ухилени черепи.
— О, бедните ми братя! — викаше Разпенения. — Победени от Мрачното. Дано Покойните очистят душите ви.
— Не беше Мрачното — каза му Рева с прозявка. — А само нож, лък, меч и ръце, които знаят как да ги използват.
Разпенения понечи да отговори, но вместо това се задави и се разкашля.
— Аз… жаден съм — изграчи накрая.
— Пий дъжда.
От братята им бяха останали добри коне, храна за няколко дни и солидно количество монети. Рева си избра най-високия от конете, сив жребец, който изглеждаше донякъде своенравен, но иначе излъчваше енергичност като повечето коне, отглеждани за лов, а останалите пусна на свобода. По настояване на Модал всички оръжия на братята бяха изгорени на кладата предната нощ, включително меча, който Аркен си беше харесал и който бащата изтегли нежно, но решително от ръката му, въпреки недоволството на младежа.
Фургонът на семейството не беше пострадал, същото важеше и за впрегнатия в него вол, но не и за багажа им — той беше преровен и съсипан, дори куклата на малката Руала беше разкъсана.
— Пътуваме към Южна кула — каза Аркен. — Имаме роднини там. Говори се, че Толерантите живеят по-спокойно при граничния лорд на Южния бряг.
— Преследвали са ви — отбеляза Рева.
Аркен кимна.
— Баща ми държи да просвещава всички, които се съгласят да го слушат. Надява се, че на юг ще намери повече слушатели. Явно аспект Тендрис не харесва тази идея.
Рева погледна към Модал, който разчистваше задната част на фургона да направи място за одеяло, и подвикна:
— Какво правиш?
— За ранения брат — обясни Модал. — Трябва да го закараме при лечител.
Рева се приближи до него и заговори много тихо в ухото му:
— Ако принудиш дъщеря си да дели един фургон с този боклук, ще му отсека главата и ще я хвърля в реката.
Постоя така още миг, докато не улови погледа му. Искаше да е сигурна, че я е разбрал. Раменете на Модал се изгърбиха под тежестта на поражението, после той викна на семейството си да се качва на фургона.
— На няколко мили източно оттук има село — каза Рева. — Ако искате, ще яздя дотам с вас.