Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Усмихна се, като го видя, благодарност грейна в очите ѝ.
— Знаех, че не би могъл да ме изоставиш, любов моя.
Френтис отвърна мълчаливо на погледа ѝ с надежда тя да види омразата в очите му.
Жената отметна плаща, с който я беше завил, и се протегна. Беше по-слаба отпреди, но все още атлетична, силна и… красива. Това само наля масло в огъня на омразата му.
— О, стига си се цупил — простена тя. — Наложително беше да се отървем от тях. За нас, както и за Съюзника. След време ще разбереш.
Направи гримаса при вида на окървавените си дрехи, но въпреки това и без колебание облече черната памучна риза и панталони.
— Имаме ли нещо за ядене?
Той посочи единствения дивеч, който бе успял да улови, скална змия, която беше одрал и нарязал предния ден. Окачил бе ивиците месо над слаб огън да се опушат и те се оказаха изненадващо вкусни.
Жената изяде останалото змийско месо с видим апетит, дъвчеше и гълташе с наслада.
— Талантите ти нямат край, честно — каза тя, след като приключи; мазнина лъщеше по устните ѝ. — От теб ще излезе чудесен съпруг.
Поеха на североизток преди слънцето да е напекло непоносимо. Плитка дъждовна локва на сянка между камъните им осигури достатъчен запас от вода, но през последните дни почти не се бяха хранили и това се отразяваше на прехода им. След като ден и половина се влачиха през пущинака, най-сетне зърнаха брега. По преценка на жената се намираха поне на двайсетина мили северно от Алпира.
— Пристанище Джанелис е на половин ден път северно оттук — каза тя. — Ще трябва да откраднем това-онова, понеже сме двама просяци в дрипи.
Френтис не беше крал нищо ценно от дните си на джебчия по улиците на Варинсхолд, а дребните кражби, които се поощряваха в Дома на ордена, не бяха особено доходоносни. Оказа се, че уменията от детството не са го напуснали напълно, и след няколко часа по улиците на Джанелис той разполагаше с две пълни кесии и прилична колекция от бижута, предостатъчни за нови дрехи и стая в скромна странноприемница. Отново го играеха съпрузи, прясно венчани и влюбени, които търсят кораб към северните пристанища, за да посетят свои роднини. Съдържателят им препоръча търговски кораб, който потеглял за Марбелис на следващата сутрин.
— Очаквах по-остра реакция — каза тя същата нощ, легнала до него. Беше го използвала отново, по-нежно този път, дори го беше целунала, вероятно в опит да придаде правдивост на ролите им, реши Френтис. Връзката го заставяше да отвърне със същото, да целува и да гали, да притиска силно тръпнещата ѝ снага. След като приключиха, тя преплете крака с неговите и плъзна пръсти по твърдите мускули на корема му.
— Съпругата и синът на погубената им Надежда умират в огнен ад — каза тя. — И никой не говори за това.
Френтис искаше сърбежът да се върне, да донесе със себе си прекрасната освобождаваща агония, която му бе позволила да се движи, да спасява, а не да убива. Внимаваше истината да не изплува в мислите му, събуди образи, които да предизвикат вина и отчаяние, с надеждата, че така ще скрие от жената истинския резултат от мисията им. Работникът в чифлика, ханджията, момчето, което го гледа ококорено от леглото си…
— Дали пък императорът не е потулил новината? — чудеше се тя. — Опитва се да спести на народа си болката. Първо Надеждата, а сега и това, точно когато се канеше да обяви нов Избор. Не че има кого да избере сега, когато кучката е мъртва. — Изкиска се, доловила изненадата му. — Боя се, че не бях изцяло откровена с теб, любими. В списъка не беше името на момчето, а на майка му. Него използвах, за да ти дам урок. Не, мишената беше тя, нейното име трябваше да зачеркнем — Емерен Насур Айлерс, избора на императора за новата Надежда, за бъдеща императрица на Алпиранската империя. — Положи ръка на рамото му и затвори очи, унасяйки се в сън. — Вече няма значение кого ще избере, защото всяка надежда е съкрушена…