Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
С треперещи от умора ръце и прогизнала от пот и разкъсана туника, се издърпвам през прозореца на стълбищната площадка пред стаята на Гариус. Понякога тук чака прислужник, но днес площадката е пуста, а вратата към покоите му е открехната. Недодяланото ми изтърсване през прозореца не остава незабелязано. Чувам как Гариус се прокашля, а после пита:
— Млад принц ли е това, или некадърен убиец? Какъвто и да си, по-добре се покажи. — Думите са завалени и отначало трудни за разбиране, но аз съм му хванал цаката.
Пристъпвам през тясната пролука и сбърчвам нос от слабата воня. Тук винаги витае дъх на подлоги, макар че вятърът го разсейва донякъде. През годините съм започнал да разбирам, че това е по-честна миризма от парфюмите на придворните. Лъжите миришат сладко — истината често смърди.
Гариус седи в леглото, облегнат на възглавниците си, огрян от слънцето, проникващо през високия прозорец, а на масичката до него има кана и бокал. Той извърта деформираната си глава към мен. Тя изглежда, сякаш е била натъпкана с прекалено много мозък; прилича на грудка на кореноплодно, издува се над челото му, а рехавата коса се опитва да се задържи по лъщящите ѝ склонове.
— Я, та това е принц Джалан! — Той се прави на изненадан. Гариус нито веднъж не е възразил, че се катеря по кулата му, макар че жонглирането със скорпиони би било по-безопасно прекарване на времето ми. Мисля си, че може би човек, който никога не е ходил, който никога не е имал контрол над ставането и лягането си, не разбира опасността от падане по онзи интуитивен начин, който сграбчва всеки наблюдател, гледащ как някой друг виси на върховете на пръстите си.
— Опитвам се да избягам — обявява Джали.
Гариус повдига вежди.
— Боя се, че си стигнал до задънена улица, принце.
— Гони ме Червената кралица — казва Джали и поглежда към вратата. Почти очаква да види мъртвешки бялото лице на жената със сляпото око да се взира през пролуката.
— Хммм. — Гариус се издърпва с мъка малко по-нагоре по възглавниците, ръцете му са прекалено тънки и криви, за да направят работата лесна. — Един поданик не бива да бяга от своята кралица, Джалан. — Поглежда ме за момент с широките си воднисти очи с ириси в дълбоко и спокойно кафяво. Фиксира ме с острия си поглед, сякаш е прозрял през детето до възрастния, спотайващ се вътре. — А може би бягаш прекалено много? А?
— Тя накара мама да ме заведе в другата кула. Онази, където живее вещицата. Каза, че ще ѝ даде да ме пипне пак. — Джали потреперва и аз също трепвам вътре в него — и двамата помним ръката на Сестрата, отпуснала се върху нашата. Хартия и кости.
Мръщене се мярва върху деформираното чело на Гариус, но бързо изчезва. Усмивката се връща на устните му.
— За мен е чест, че си потърсил убежище при мен, принце, но аз съм само един старец, прикован към леглото си в Бедняшкия дворец. Нямам право на глас в делата на кралицата или на разни вещици в кули…
Джали отваря уста, но не намира подходящите думи. Кой знае защо, дълбоко в него, мнението му и очакванията му за този мъж са в пълен разрез с очевидните факти. През следващите години, макар че ще посещавам Гариус през повечето месеци, тази вяра в него ще деградира до жалост, а докато стана на двайсет, ще смятам визитите си за обикновена любезност, някакъв таен дълг, на който ме обричат последните ми останки благоприличие. Към края единствено мисълта, че го посещавам, ме караше да се чувствам по-добре. В началото причината беше самият Гариус. Но по някое време бях престанал да го слушам какво говори и бях започнал да слушам гордостта си. И въпреки това само в негово присъствие, както сега, виждах себе си без булото на самозаблудата. С порастването ми този ефект изветряваше все по-бързо, така че накрая всяко прозрение избледняваше до смътен дискомфорт още преди да прекося площада до Римската палата. И все пак може би точно тези моменти на ясна мисъл повече от всичко ме теглеха натам.
— Трябва да се връщаш, принц Джалан. Кралицата може да е страховита старица, но няма да допусне зло да сполети внука ѝ, нали така? А Мълчаливата сестра… е, никой от двама ни не е приятен за окото, така че не съди за сърцата по кожата ни. Тя вижда прекалено много и може би това изкривява разбирането ѝ за онова, което виждаме ти и аз, но тя има цел и…
— Тя добра ли е? — пита Джали. Усетил съм как въпросът назрява зад устните му. Той знае, че не е добра, и иска да види дали Гариус ще излъже.