Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Ела, Уламир. — Някаква млада жена, може би болногледачка, влиза през една врата и повежда стареца настрани. Докато той се обръща, виждам блед белег, толкова широк, че го виждам дори от това разстояние, който минава от гърбицата на носа до ъгълчето на устата му.
Мама се извръща от редицата мраморни колони и мозаечното великолепие на пода и минава през малка неохранявана арка, която води към тясно вито стълбище. Докато се изкачваме по него, ми се завива свят. Джали брои стъпалата, за да държи страха си настрани, но безцветното лице на Мълчаливата сестра все изниква между числата. Мразя я заради него — толкова силно, колкото никога не съм я мразил.
— Сто и седем! — И ето ни там, на малка площадка с тежка дъбова врата и тясно прозорче, през което се вижда само небе. Осъзнавам, че това е стаята на върха на западната кула, една от двете, които стърчат като копия над входа на Бедняшкия дворец. Разбирам го по дедукция, а не от опит, защото никога не съм се изкачвал по тези стъпала — или поне си мислех, че не съм, до този миг на припомняне.
— Чакай тук, Джалан. — Мама ме упътва към един от двата стола с високи облегалки отстрани на входа. Покатервам се на седалката, прекалено нервен, за да се оплаквам, и вратата се отваря. Също като големия портал, и тя се открехва само донякъде — изглежда, в кралските кръгове малко врати се отварят широко, — и разкрива ъгловатите черти на бавачката Уилоу. Мама се мушва вътре и старицата затваря вратата след нея, като ми хвърля суров поглед през стесняващата се цепнатина. „Трак“ — и оставам сам на площадката.
Казвам, че двамата с момчето нямаме нищо общо освен името… но момчето бързо скача от стола и долепя ухо до вратата. Аз вероятно щях да действам по-бавно, по-уплашен да не ме хванат, но въпреки това щях да подслушвам!
— … защо ме накара да доведа Джалан? Знаеш колко зле реагира, когато…
— Онова беше… злополучно. Но той трябва да бъде изпитан отново. — Стар глас, по-дълбок и по-строг дори от този на бавачката Уилоу, но все пак женски. Значи е баба ми.
— Защо? — пита мама. Пауза, може би се опомня. — Защо да трябва, ваше величество?
— Не съм те докарала чак от Индус, за да ме разпитваш, Ниа. Размених династии с твоя заядлив раджа, за да те сватосам за глупавия ми син с надеждата, че ако кръстосам източна вълчица с магаре от Червения предел, в третото поколение може да се появи нещо обещаващо за моя род.
— Но вие го изпитахте, ваше величество. Той не притежава онова, на което сте се надявали. Той е чувствително момче и му трябваше дълго време, за да се възстанови… Наистина ли е необходимо…
— Синята дама го смята за достатъчно важен, за да прати убийци. Може би е видяла в кристалите и огледалата си нещо, което сестра ми е пропуснала при своя преглед.
— Убийци ли?
— Досега трима, двама през последния месец. Сестра ми видя идването им и те бяха спрени. Но не и без цена. Синята дама държи на своя служба опасни личности.
— Но…
— Това е дългата игра, Ниа. Бъдещето гори и онези, които могат да ни спасят, са още деца или тепърва ще се родят. В много бъдещета Анкратите са ключът. Или императорът произлиза от техния род, или намира трона си заради делата на този дом. Те носят със себе си промяна, тези Анкрати, а промяната е необходима. Заклетите в бъдещето са единни в мнението си, че са нужни двама Анкрати — които да работят заедно. Останалото е по-трудно за виждане.
— Аз не знам нищо за Анкрат. А синът ми не е някаква си пешка, която да местите по своята игрална дъска! — Сега вече гневът на мама избива на повърхността. Дори Червената кралица да я плаши, тя не го показва. Тя е кралска дъщеря. Вечер ми пее стари песни от родната си земя, за мраморни дворци, обсипани със скъпоценни камъни, където се разхождат важно пауни, а извън портите има тигри и подправки. — Джалан не е твоя играчка, също както и аз не съм ти разплодна кобила, която си купила на пазара. Баща ми е…
— Напротив, скъпа, точно това си. Кралският ти баща те продаде на запад. Раджа Варма взе моите рубини и сребро, вместо да плати теглото ти в злато като зестра на някой местен сатрап, за да си затвори онзи очите за покварата в теб, която аз толкова ценя. А аз платих цената, защото в много бъдещета твоето дете стои от дясната страна на императора, разгромява враговете му и го връща на трона.
— Ти… — Отлепям ухо от вратата и дебелото дърво превръща останалото в гневно, но неясно отрицание. Някакъв студен ужас ме е накарал да спра подслушването. Сега същият този ужас ме обръща към арката и стълбите зад нея, все едно някоя ръка ме е хванала за тила и ме насочва с ледени пръсти.