Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Марк Лорънс
Ключът на Лъжеца
Войната на Червената кралица — Втора книга
Посвещава се на майка ми Хейзъл
Благодарности
Благодаря много на добрите хора от Ейс Букс, които се погрижиха всичко това да стане и сложиха тази книга в ръцете ви. Специални благодарности на Даяна Гил, че пое ръководството, и на художествения отдел, че заедно с Джейсън Чан сътвори още една прекрасна корица. Също така купища благодарности към Сара Чорн, която прочете ранен вариант на книгата и осигури ценна обратна връзка.
И накрая, още веднъж аплодисменти за моя агент Йън Друри и на екипа в Шейл Ланд за първокласната им работа.
Бележка на автора
За онези от вас, които е трябвало да чакат цяла година за тази книга, давам резюме на първата книга, „Принцът на Глупците“, за да си освежите паметта и за да избегна мъчителната болка да карам героите да си разказват неща, които вече знаят, заради вас.
Тук споменавам само онова, което е важно за по-нататъшната история.
1. Джалан Кендет (внук на Червената кралица) и Снори вер Снагасон (много едър викинг) потеглят от Червения предел1 (Северна Италия) към Горчивия лед (Северна Норвегия), обвързани от магия, която прави единия от тях заклет в светлината, а другия — заклет в мрака.
2. Сега Джалан е заклет в мрака и по залез-слънце го посещава женски дух на име Аслауг.
3. Снори е заклет в светлината и по изгрев-слънце го посещава мъжки дух на име Баракел.
4. Те пътуват до Черната крепост, за да спасят жената и оцелялото дете на Снори от Свен Скършигребло и слугите на Мъртвия крал, включително некроманти, неродени и Едрис Дийн. Спасителната им мисия се проваля. Семейството на Снори не оцелява.
5. Джалан, Снори и Тутугу, дебел и малко плах викинг, са тримата оцелели от пътуването до Черната крепост. Те се връщат в пристанищния град Тронд и прекарват зимата там.
6. У Снори е ключът на Локи, вълшебен ключ, който може да отвори всяка ключалка. Мъртвия крал силно желае този ключ.
7. От враговете им в Черната крепост е възможно да са оцелели Едрис Дийн и известен брой хардаси (Червени викинги), заедно с шепа некроманти от Удавените острови.
8. Бабата на Джалан, Червената кралица, остава в Червения предел заедно с по-голямата си сестра, известна като Мълчаливата сестра, и деформирания си по-голям брат Гариус. Именно магията на Мълчаливата сестра е обвързала Снори и Джалан.
9. Няколко могъщи личности използват магия, за да манипулират събитията в Разделената империя, и често са контролиращото влияние зад много от стотиците тронове в нея. Мъртвия крал, Синята дама, ледената вещица Скилфар и сънният маг Сагеус са четирима от тях. Джалан се среща със Скилфар и Сагеус на път към Черната крепост. Мъртвия крал се опитва да убие Джалан и Снори на няколко пъти. Синята дама е въвлечена в някаква дълга и тайна война срещу Червената кралица и изглежда насочва ръката на Мъртвия крал, макар че той може би не го знае.
Пролог
Двама мъже в стая с множество врати. Единият висок, с роба, суров, излъчващ жестокост и интелигентност, другият по-дребен, много слаб, с разчорлена коса и шарени одежди, които менят цветовете си и заблуждават окото.
Ниският се засмива — остър звук, който би могъл както да убива птици в полет, така и да накара клон да разцъфти.
— Аз те призовах! — казва високият, стиснал зъби, като че ли още се напряга да задържи другия на мястото му, макар че ръцете му са отпуснати край тялото.
— Хубав номер, Келем.
— Познаваш ме?
— Аз познавам всички. — Остра усмивка. — Ти си порталният маг.
— Ами ти?
— Икол. — Дрехите му се променят в парцаливо жълто-синьо каре, докато преди са били с червени лилии на сив фон. — Олик. — Пуска една усмивка, която ослепява и реже. — Локи, ако така ти харесва.
— Ти бог ли си, Локи? — У Келем няма и следа от хумор, само властност. Властност и върховна и ужасна съсредоточеност в сивите като камък очи.
— Не. — Локи се завърта към вратите. — Но се знае, че много лъжа.
— Аз призовах най-могъщия…
— Човек не винаги получава каквото иска — произнася Локи почти напевно. — Но понякога получава от каквото се нуждае. Ти получи мен.
— Ти си бог?
— Боговете са скучни. Стоял съм пред трона. Один седи там, старият едноочко, и гарваните шепнат в ушите му. — Локи се усмихва. — Винаги гарваните. Забавно.
— Имам нужда от…
— Хората не знаят от какво имат нужда. Та те почти не знаят какво искат. Один, бащата на бурите, бог на боговете, суров и мъдър. Но преди всичко суров. Ще ти хареса. И гледа — непрестанно гледа — ах, какви неща е виждал само! — Локи се завърта да обхване стаята с очи. — А аз, аз съм просто един шут в чертозите, където е сътворен светът. Палувам, шегувам се, спретвам някой номер. Не съм особено важен. Представи си обаче… ако аз дърпах конците и карах боговете да танцуват. Ами ако в самата сърцевина на нещата, щом се заровиш достатъчно надълбоко, разбулиш всяка истина… ами ако в центъра на всичко това… има лъжа, като червей в сърцевината на ябълка, навит като Ороборус, тъй както тайната на хората се свива в центъра на всяко твое късче, колкото и тънко да режеш? Това не би ли била чудесна шега?
1
В трилогията „Разделената империя“ (издание на „Бард“, 2013-2014 г.) е преведено като Червеното блато. — Бел. Dave