Лицето на смъртта

— Всичко това ни отвежда отново до трафика на хора — казвам аз. — Бари каза, че ние сме се занимавали с това. Случаят е бил наш. Много е важно да разберем какво се е случило. — Потривам лице и отивам в предната част на офиса. — Добре, с какво друго разполагаме?

— Основна промяна в поведението му — отбелязва Джеймс. — Когато е убил семейство Лангстром, е направил всичко необходимо, за да прикрие следите си. Сега излиза на открито. Защо?

— Причините могат да бъдат безброй — избоботва Алън. — Може би е болен, умира или му свършва времето. Може би му е отнело известно време, за да разбере самоличностите на лицата, които трябва да убие. Интересно съвпадение е, че всичко се случва по едно и също време със схемата за изнудване на Варгас. Явно някои неща, които са били заровени, отново се появяват на бял свят.

— Можем да заключим, че това е краят на играта — казвам аз. — Той знае, че ще го погнем. По дяволите, копелето направо ни прати покани. За него краят наближава.

— Какво ще правим от тук нататък, сладкишче?

Обмислям въпроса. Посоките, в които можем да поемем, са много. Кои са тези, които могат да ни отведат някъде?

— Време е да си разделим задачите. Алън, искам да се заемеш със семейство Лангстром. Събери всякаква информация за тях, за смъртта и миналото им. Искам да знам всичко. Разбери кой е дядото. Ако предчувствието ми не ме лъже, той е важен. Обади се на Бари, ако имаш нужда от помощ с местните.

— Ясно.

— Джеймс, искам да поработиш върху две неща. Да потърсиш във VICAP[12] убийствата на поета и ученика по философия. Нека видим дали ще успеем да разберем кои са.

VICAP означава Програма за оценяване на криминалните случаи с повишено ниво на насилие. Целта й е да се създаде база с данни за жестоки престъпления, в която може да се влиза от цялата страна.

— Добре. Какво е второто?

Запознавам го с компютърната програма, инсталирана на компютъра на Майкъл Кингсли.

— Провери докъде са стигнали и дали имат нужда от помощ. Също така съвсем скоро искам да поговорим на четири очи.

— Добре.

Не пита какво имам предвид под „четири очи“, защото е наясно, че желая да погледнем по-отблизо психическата картина на Странника, да осъществим единствената „допирна точка на умовете ни“, на която сме способни.

— А аз какво да правя? — пита Кали.

— Обади се на Бари и провери докъде е стигнал със скицата на татуировката. Питай го също дали е успял да идентифицира рускинята.

— Нещо друго?

— Засега не. Това е, хора.

Всички се заемат със задачите си. Влизам в своя офис и затварям вратата. Трябва да отида при заместник-директора, за да разбера какво знае за Варгас, но предвид прочетеното снощи, първо смятам да свърша нещо друго. Обаждам се на Томи. Той вдига на второто позвъняване.