Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Ето тук — прошепна Джанет и посочи към едно от леглата. — Долното ще е твоето. Тоалетната е в дъното на коридора. Искаш ли да я посетиш?
Сара поклати глава.
— Не, благодаря. Изморена съм.
— Заспивай тогава. Ще се видим на сутринта.
Тя изчака Сара да си легне, преди да излезе. Вратата се затвори и в помещението настъпи мрак. Сара не се страхуваше от него, защото отново беше на това място, на което искаше да
(Бъде нищо)
Не искаше да мисли за Тереза, Денис, кръв, странници или да бъде сама. Просто искаше да затвори очи и да види черния цвят навсякъде.
Тъкмо се унасяше в сън, когато една ръка я стисна за гърлото. Започна да я души. Отвори очи.
— Тихо — прошепна й един глас.
Той принадлежеше на момиче… на силно момиче. Ръката около врата й беше като менгеме.
— Аз съм Кирстен — каза гласът. — Аз управлявам тази стая. Каквото кажа — това става, точка. Чатна ли?
Момичето отпусна хватката около врата на Сара. Детето се разкашля.
— Защо? — попита, след като успя да си поеме въздух.
— Какво защо?
— Защо трябва да правя каквото кажеш?
Една ръка се стрелна в мрака. Шамарът разтърси главата на Сара, а болката беше шокираща.
— Защото аз съм най-силната. Ще се видим на сутринта.
Сянката изчезна. Бузата на Сара гореше. Чувстваше се по-самотна от всякога.
Да, но знаеш ли какво?
Какво?
Поне не си ревла.
Сара осъзна, че това е самата истина. Тя не беше изплашена. Беше гневна.
Докато заспиваше, думите на Кирстен се завърнаха отново при нея.
„Аз съм най-силната. “
Гневът се надигна като експлозия в нея.
Няма да е завинаги.
И потъна в благословен мрак.
Здрасти отново. Пак съм аз, съвременната версия.
Сега като се замисля, Кирстен не беше напълно в грешка, да знаеш. Такива са домовете за сираци — най-силните командват останалите. Тя ме научи на това, макар че тогава не й благодарих. По дяволите, бях само на шест. Сега съм по-голяма и осъзнавам действителността.
Някой трябваше да го направи.
Някой трябваше да ми предаде този урок.
Оставям дневника и изгряващото слънце ме приветства през прозорците. Няма начин да приключа с четенето, преди да тръгна за работа, но поне получих отговор: никой не й е вярвал, защото той е прикрил следите си, когато е убил семейство Лангстром. Никой не е преследвал Сара, мислели са си всички, просто е имала поредица от доста лош късмет. Това е продължило и с първото й приемно семейство.
Но оттук възниква друг въпрос: защо Странника е решил да се разкрие сега?
За момента изгонвам всички въпроси за Сара и състоянието на духа й — тези ръбове са прекалено остри за подобен красив изгрев.
ВТОРА КНИГА
ХОРА, КОИТО ЯДАТ ДЕЦА
30
ПРОКЛИНАМ ДЪЖДА И СЕ ПОДГОТВЯМ да хукна към стълбите на сградата на ФБР.
В Южна Калифорния имаше прекалено малко дъжд и прекалено много слънце през последното десетилетие. Майката природа си наваксва за изгубеното време с тежка буря на всеки три-четири дни. Започна се през февруари и вече два месеца е така. Вече почти не ми прави впечатление.
Никой не носи чадър в Лос Анджелис, дори да се налага. Аз не съм изключение от това правило. Прибирам копието от дневника на Сара под сакото си, за да го предпазя, вземам си чантата и изваждам ключа от запалването.
Отварям вратата и хуквам да бягам, като през цялото време ругая, ругая, ругая. Подгизвам.
— Добре си се намокрила, Смоуки — отбелязва Мич, когато минавам покрай него.
Не се очаква отговор, различен от намръщване или усмивка. Мич е шефът на охраната на сградата. Той е бивш военен с прошарена коса, на петдесет и пет години или някъде там, строен, с ястребови очи и вътрешна хладина.
Качвам се в асансьора и натискам копчето за етажа, на който се намира офисът ни. Вътре има и други агенти, които изглеждат също толкова подгизнали като мен. Всеки е мокър, станал жертва на прищевките на географската ни ширина.
Моето подразделение е известно като „НЦАЖП Координационен“. НЦАЖП означава Националния център за анализ на жестоки престъпления, чиято централа е във Вашингтон. Всеки офис на тази служба си има местен „представител“, подобно на рекламно лице на една мрежа на смъртта. В по-заспалите и по-спокойни райони само един агент отговаря за всичко, включително и за „НЦЖАП Координационен“, за разлика от по-големите и по-оживени места, където устите за хранене са много повече.