Лицето на смъртта

— Кали? Имаш ли да добавиш нещо? — питам аз.

Усмивката й е загадъчна.

— Да, но засега само ще кажа, че съм съгласна. Оставете ме за накрая.

Намръщвам й се, но тя не ми обръща внимание, отпива си спокойно от кафето и ми се усмихва.

— Значи е останал сирак и е бил насилван — продължавам аз. — Въпросът е за какво търси отмъщение за едно от двете или и за двете? И защо взема толкова жертви?

— Не те разбирам — казва Алън.

— Сара е жива жертва, един вид символичен приемник на отмъщението. Добре. Ако следваме тази логика, то семейство Кингсли са станали случайна жертва. Косвена жертва. Просто лош късмет, че точно те са осиновили Сара. Но също така имаме според дневника й поета и ученика по философия. Защо е убил и тях? Защо има разлика в методите му при тези жертви и при Варгас?

Алън поклаща глава.

— Направо ме изгуби.

— Варгас е бил третиран по същия начин като семейство Кингсли — обяснява Джеймс. — Гърлото му е прерязано, изкормен е. Ужасна смърт, но не и най-болезнената на света. Когато говори за поета и ученика по философия, всичко е различно. Сякаш тяхната смърт не е била никак забавна. Същото е със Сам и Линда Лангстром. При тях не е бързал и не е пестил болката.

— Искаш да кажеш, че променя стила си на работа според тежестта на престъпленията им? — пита Кали.

— Казвам, че той смята, че раздава правосъдие. Изхождайки от тази парадигма, не всяко престъпление заслужава едно и също наказание.

Алън кима.

— Съгласен съм. Нека ги наречем първостепенни и второстепенни жертви. Варгас и Кингсли са второстепенни. Сара и родителите й, поетът и философът са първостепенни и заслужават най-лошото, на което е способен.

— Да — отвръща Джеймс.

— Според нашата теория обаче Сам и Линда също са един вид второстепенни — размишлява Алън на глас. — Те са потомци на истинския злодей.

— За него не са такива. Всичко пасва. Ако дядо Лангстром е направил нещо лошо на Странника като дете, но не е жив, за да бъде съден, то тогава наследниците му заслужават да страдат вместо него — обяснява Джеймс.

— Това също така означава, че Странника смята престъпленията на дядото за изключително лоши — казвам аз.

— На какво се гради предположението ти, на стореното на Сара? — пита Джеймс.

— Разбира се.

— Откъде да знаем, че поетът и ученикът по философия, които и да са те, също нямат деца? Откъде си сигурна, че няма и други като Сара?

Млъквам за миг, за да обмисля тази неприятна и ужасна мисъл.

— Май не съм. Добре, значи смятаме, че е бил сирак, попаднал е в грешните ръце и е бил тормозен. Белезите по ходилата му подкрепят подобно твърдение. Нещо друго?

Мълчание.

— Мой ред е — казва Кали. — Прекарах голяма част от миналата вечер в преравяне на компютъра на господин Варгас. Претъпкан е с порнография от всякакъв тип, включително и хардкор детско порно. Явно не подбира особено. В добавка към детското порно има скат и животинско — прави физиономия. — Ядене на повръщано.