Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Ние, служителите в това подразделение, сме специални. Ние се занимаваме с най-доброто от най-доброто от света на психарите, което оправдава длъжността „координатор“ на пълен работен ден (аз) и екип от още няколко агенти. Вече почти десетилетие съм начело на този отдел. Лично си избрах всички, които работят в него. Те са най-добрите според моето не особено скромно мнение.
ФБР е просто поредната бюрокрация, така че постоянно се носят слухове за промяна в името и състава на моя екип. Засега сме тук и сме повече от заети.
Тръгвам по коридора, като си капя върху тънкия сив мокет, завивам първо надясно, а после и наляво, докато стигна до офиса на „НЦАЖП Координационен“, по-известен в сградата като „Офиса на смъртта“. Влизам и носът ми веднага долавя миризмата на кафе.
— Господи, подгизнала си.
Дарявам Кали със злобен поглед. Тя, разбира се, е суха, прекрасна и красива. Е, не точно прекрасна. Очите й са изморени. Може би това е смесицата от болка и болкоуспокоителни? Или просто липсата на сън?
— Готово ли е кафето? — избоботвам аз.
Нуждата за кофеин е невероятна.
— Разбира се — отвръща Кали и се преструва, че е обидена. — Да не би да си имаш работа с някой аматьор? — Тя сочи каната. — Прясно сварено. Ръчно набрано тази сутрин от моя милост.
Отивам и си наливам чаша. Отпивам и потръпвам от свещено удоволствие.
— Ти си любимката ми, Кали.
— Естествено, че съм.
Алън се появява от вътрешността на офиса ни с чаша в ръка.
— Мислех, че аз съм ти любимец — избоботва той.
— Така е.
— Няма как да имаш повече от един любимец — оплаква се Кали.
Вдигам чашата си в тост и се усмихвам.
— Аз съм шефката. Мога да имам колкото си искам любимци. Мога дори да ги карам на ротационен принцип. Алън в понеделник, ти във вторник, Джеймс… добре де, Джеймс не влиза в картинката. Но ми схванахте идеята.
— Така е — отвръща Алън, също вдига чашата си в тост и ми се усмихва.
Всички изпадаме в комфортно мълчание и отпиваме от божественото кафе на Кали. Утрото е изключително приятно. Невинаги е така… в интерес на истината рядко ни се удава подобна възможност. Много, много сутрини пием кафето си в стиропорени чашки и накрак и е доста далеч от божествено.
— Всички ли пристигнахте преди мен? — питам аз. — Господи. Смятах се за ранна птица. За шефка за пример и така нататък.
— Джеймс още го няма — отвръща Алън. — Снощи не можах да спя. Започнах да чета дневника. — Вдига нов тост с чашата си, но този път жестът е изпълнен със сарказъм. — Благодаря ти.
— Подкрепям — намесва се Кали.
— Значи всички сме така — отвръщам аз и потривам очи е ръка. — Докъде стигнахте?
— До отиването й във втория приемен дом — отговаря Алън.
— Аз още не съм — признавам. — Кали?
— Прочетох го целия — отвръща тя.
Вратата се отваря и влиза Джеймс. Вътрешно ликувам, че е подгизнал също като мен. И че е закъснял. Ха-ха.
Не казва нищо на никого. Просто минава покрай нас и отива на бюрото си.
— Добро утро — провиква се Кали след него.
— Прочетох дневника — отвръща той.
Това е всичко, което казва. Няма „здравейте“ или „добро утро“. При Джеймс само работата е важна.
— Ние сме на ход — казвам аз. — Да се захващаме за работа.
Стоя пред всички. Аз съм права, а те седнали.
— Да започнем с дневника. — Казвам им докъде съм стигнала. — Джеймс, ти си го прочел целия. Запознай ме с по-важното. Има ли нещо съществено в частта, която не съм чела?
Той обмисля въпроса ми.
— И да, и не. Тя отива в следващ приемен дом и там нещата също не приключват добре. Освен това преживява някои лоши неща в дома за сираци. На едно място дори намеква, че е била сексуално тормозена.
— Чудесно — измърморвам аз.
— От чисто следователска гледна точка има три момента в дневника й, които трябва да разгледаме много внимателно. Първото местопрестъпление — убийството на родителите й. Ченгето, чието внимание е привлякла. Кати Джоунс. Джоунс е изчезнала по-късно. Сара няма представа защо.
— Интересно — отбелязва Алън.
— Третият момент е споменаването на предишни жертви — поета и ученика по философия.
— Добре, това е важно — съгласявам се аз. — Сега да поговорим за мотива. Отмъщението. Някой да не е съгласен с това предположение?