Лицето на смъртта

— Това в ръката му пръчка ли е? — пита Алън.

— Да — отговаря Кали.

Пръчката представлява тънка клонка, откъсната от някое дърво. Варгас се е подготвил да наказва по старомодния начин.

Отива зад момичето. Навежда се напред, за да провери камерата. Кима. Оглежда с критичен поглед жертвата си.

— Вдигни задника нагоре, шибана puta[10] — излайва той.

Момичето едва мига. Помръдва се и се надупва.

— Така е по-добре. — Варгас оглежда отново стаята, камерата. — Всичко е както трябва. — Кима за последно и се обръща към обектива. Усмихва се с неговата противна усмивка, пълна с кафяви зъби и празни места между тях.

— Човекът има нужда от зъболекар — казва Алън.

— Здрасти, Господин Знаеш Кой — започва Варгас, — буенос диас. Аз съм старият ти приятел Хосе. — Посочва момичето. — Май някои неща никога не се променят. — Протяга ръце, за да обхване стаята. Свива рамене. — Други обаче го правят. Парите не са особено добри в последно време. Цялото време, което прекарах в затвора, не ми остави много — как им викаха? — работни умения. — Поредната беззъба усмивка. — Но аз имам умения, да? Знаеш го. Помня ги. Нещата, на които ме научи, когато бях по-млад, в онези по-приятни времена. Ще ти покажа колко много си спомням. Да?

Варгас вдига пръчката. Усмихва се.

— Дай урок на стоката, но не оставяй следи, които да свалят цената й. Хосе помни.

Варгас вдига ръка. Устата му се отваря. Прилича на грозна пещера. Изведнъж изражението му се превръща в хищническо. Не мисля, че го осъзнава. Пръчката застива над главата му, потреперва едва в развълнуваната му ръка и се стоварва долу. Ударът в ходилата на момичето е почти безшумен, но реакцията й е повече от очевидна. Очите й заплашват да изскочат от орбитите си, а устата й оформя голямо „О“. Миг по-късно потичат мълчаливи сълзи. Тя стиска зъби в опит да обязди болката.

— Кажи го, puta! — излайва Варгас.

— Т-ти си Богът — пелтечи момичето, — Аз благодаря на Бога.

— Акцентът й ми прилича на руски — отбелязва Джеймс.

Варгас стоварва отново пръчката в ходилата й. Очите му блестят още повече, а устата му е широко отворена. От нея дори тече една лига. Лудост.

Този път момичето извива цялото си тяло и изревава.

— Кажи го! — крещи и се хили извергът.

Всичко се повтаря още няколко пъти, след което свършва. Варгас е задъхан и потен, а очите му са възбудени. Виждам издутината в дънките му. Момичето плаче на глас.

Варгас се спира за малко, явно си е спомнил първоначалната си цел. Маха един мазен кичур коса от челото си и дарява камерата с поредната тънка и мръснишка усмивка.

— Виждаш ли? Всичко помня. — Момичето плаче още по-силно. — Млъкни, шибана puta! — излайва насреща й мъжът, раздразнен от прекъсването. Тя слага ръце на устата си, за да приглуши шума.