Лицето на смъртта

Джон е срамежлив човек. Усмихва се, но не казва нищо. Джейми само кима.

— Удоволствието е наше. Сам и Линда бяха добри съседи и добри хора. Ей сега ще я доведа.

Джейми ни оставя и след малко се връща с онова, което желая. Нещо от миналото, което вярвам, че ще донесе надежда на Сара.

Поглеждам надолу към Надеждата, към това живо същество от отдавна мъртвото минало. Сега е по-стара, по-бавна и посивяла. Но виждам искрата глуповата любов и очакване в очите й, които ме карат да се усмихна.

— Здрасти, Дорийн — поздравявам я и клякам, за да сме очи в очи. Тя маха опашка и облизва лицето ми.

Здрасти и на теб, обичам те, какво смяташ да правим?

— Да вървим, захарче. Искам да те заведа при някого. Тя има нужда от теб.