Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Значи вече му харесва — казвам аз.
— Мисля, че има нужда да го прави — отвръща Джеймс. — Също така смята, че си има причина. Старото схващане, че целта оправдава средствата. Виновните трябва да бъдат наказани. Ако пострадат невинни, докато го прави — е, това е жалко.
— Не чак толкова.
— Правилно. Виж Сара. Много му харесва онова, което й е причинил. Възбужда го. — Джеймс свива рамене. — Пристрастен е. Обзалагам се, че креативността му ще се стовари и срещу други жертви. Ако можем да погледнем в съзнанието му, определено ще открием въображаеми и цветни начини за убиване, които ще бъдат вариации на квинтесенцията на болката.
Всичко, което казва, е недоказано и недоказуемо, но имам чувството, че е правилно. Думите му карат нещо в мен да се размърда и да задвижи колелата. Нашият човек не е психично болен. Той знае какво прави и защо. Жертвите му не принадлежат на някаква категория, те са директно свързани с миналото му. Но — има едно голямо но — вече е пристрастен към смъртта. Убийството вече не е просто разрешение на несправедливостите. Превърнало се е в сексуален акт.
— Да обърнем специално внимание на две неща — казвам аз. — Промяната в поведението му и плана му как да завършат нещата за Сара.
Джеймс поклаща глава.
— Притеснявам се за първото. Мога да го разбера защо е излязъл на открито и причините за това. Свързано е с отмъщението като мотив. Той не иска просто да изпитат болката, но и светът да разбере защо им я причинява.
— Разбира се.
— Но той също е осъзнал промените в себе си. Мисля, че първоначалният му план може да е съдържал неговото залавяне, излизането му от играта на върха на славата му, за да могат постъпките му да останат в историята в целия си блясък. Сега вече е открил, че изпитва удоволствие от убиването на хора. Ако умре, няма да може да го прави повече. Този наркотик е прекалено силен, за да се откаже от него.
— Ако не желае да бъде заловен, то той е имал достатъчно време, за да състави план за бягство.
— Точно. Мисля, че първоначалното намерение на плана си остава в сила. Иска всичко да излезе на бял свят — грешниците и греховете им. Но предпочита да се измъкне след това. Вероятно с мисълта, че трябва да продължи „работата“ си. Все пак има прекалено много грешници на света.
— Трябва да бъдем много внимателни — промърморвам аз. — По някое време ще се опита да ни води за носовете. Трябва да внимаваме за това и да оспорваме заключенията си.
— Да.
Въздишам.
— Добре. Какво мислиш за Сара? Дали ще приключи всичко, като я убие? Или ще я остави жива?
Джеймс обмисля въпроса ми, докато се взира в тавана.
— Мисля… че всичко зависи от това доколко ще я превърне в свой образ и подобие и доколко ще може да се оприличи с нея. Дали тя наистина ще се превърне в него? Нямам представа дали след това ще я остави жива, ще я измъчва, или ще я убие милостиво.
— В момента й уреждам защита.
— Препоръчително е.
Почуквам с пръсти по бюрото.
— На база видеозаписа на Варгас, мотива и белезите на ходилата, стигнах до следното заключение: бил е жертва на организиран трафик на деца, което му е донесло много физически и сексуален тормоз. Това се е случвало доста дълго време и сега, след като вече е станал възрастен, той е разярен и се бори да оправи нещата. Така да се каже.
Джеймс свива рамене.
— Възможно е. Поне що се отнася до някои аспекти. Жалко е наистина.
— Кое?
— Видя рускинчето. Беше пречупена. Нищо съществено не беше останало вътре в нея. Нашият извършител обаче не е пречупен, никак даже. Това означава, че е бил силен, когато всичко е започнало. Основите му са били стабилни.
— В голямата картина той също е пречупен, но разбирам какво имаш предвид. Има ли нещо, което можеш да добавиш?
— Да. Попита ме дали има нещо съществено в дневника. Очевидно по-голямата част от него е истина или поне нейната представа за истина е такава, но…
— Чакай малко. Кажи ми защо мислиш така. Защо вярваш в написаното.
— Проста логика. Приемаме като даденост, че Сара Лангстром не е извършителят на убийствата на Кингсли. Така. Това момиче прекарва последните няколко месеца в описване на ненормалник, който убива хората около нея и след това всичко се случва? Шансовете това да е съвпадение са астрономически ниски. На светлината на убийствата на членовете на семейство Кингсли историята на Сара има смисъл само ако част от нея е истина… или ако може да предвижда бъдещето.