Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Спря пред една врата и се ослуша, но чу само гласът, който долиташе през прозореца от отвън — гласът на лорд Северингтън, който продължаваше невъзмутимо напред с речта си в балната зала. Благодарение на усилвателните устройства, Уакс успяваше да различи по някоя и друга дума.
— … да търпим господството… нов Лорд-Владетел?… незаконни данъци… краят на тази ера трябва да настъпи…
„Ще трябва да обърна повече внимание на това положение“, помисли си Уакс, докато пристъпваше на пръсти по коридора към следващата група стаи. Северингтън беше кмет на Билминг — пристанищния град на запад от Елъндел. Той беше единственият голям град в Басейна като се изключи самият Елъндел, — и беше особено развит в индустриално отношение. Ако действително се стигнеше до конфликт, те щяха да са начело.
„Те вече са начело“, осъзна Уакс, заслушан в думите, които долитаха през прозореца.
Продължи нататък по коридора, спря пред следващата врата и се ослуша. Тъкмо се готвеше да си тръгне, когато чу глас. Вътре имаше някого. Коленичи и приближи ухо към вратата. Искаше му се с него да има някое Калаено ухо, което да може да чуе по-добре. Този глас…
Това беше чичо му.
Уакс притисна ухо към стената, без да го е грижа как би изглеждал, ако някой влезеше в коридора и го завареше там. Покварата да го вземе… не можеше да различи повечето думи. Само по мъничко от време на време. Но това наистина беше Едуорн. Отговори му друг глас, който почти със сигурност беше Келесина.
От пролуката под вратата не се процеждаше светлина. Уакс притисна ръка към джоба, в който беше скрил пистолета, после завъртя топката на вратата и я отвори леко. Стаята вътре представляваше нещо като личен кабинет — потънала в непрогледен мрак, като се изключеше тънката ивичка светлина под вратата от отсрещната страна на помещението. Уакс се промъкна вътре, затвори вратата след себе си и се прокрадна през стаята — като потисна една ругатня, когато фрасна ръката си в една масичка. Притисна гръб към стената до другата врата с разтуптяно сърце.
— Това не е от значение — тъкмо казваше чичо му. Гласът му беше приглушен, сякаш говореше през плат или пък през някаква маска. — Защо ме прекъсна? Знаеш колко важна е работата ми.
— Уаксилий знае за проекта — каза Келесина. — И е открил една от онези монети. Прави се на глупав, но знае.
— Тактиките за отвличане на вниманието му?
— Не се хвана.
— Значи не полагате достатъчно усилия — каза Костюма. — Отвлечете някого от приятелите му и оставете писмо от името на някого от старите му врагове. Заинтригувайте го с някоя загадка, привлечете вниманието му към разследването. Уаксилий не може да устои на желанието за саморазправа с някоя несправедливост. Ще подейства.
— Обирът на влака не подейства — напомни Келесина. — За това какво ще кажеш, Костюм? Пръснахме ценни ресурси, да не говорим пък за връзките, които изграждах с години, за онова нападение. Обеща, че ако го атакуваме, докато е на борда, със сигурност ще се поддаде на изкушението да проучи случая. А той не му обърна никакво внимание. Напусна Айрънстенд същата вечер.
Уакс усети да го полазват хладни тръпки, докато преосмисляше всичко, което досега бе смятал за сигурен факт. Обирът на влака… Наистина ли беше просто метод за отвличане на вниманието, предназначен да го разсее от преследването на Котерията?
— Успяхме да си върнем устройството — каза Костюма. — Това си струваше риска.
— Онова, което Айрич веднага загуби, то ли? — продължи настоятелно Келесина. — Не бива да му се възлагат важни задачи. Прекалено нетърпелив е. Трябваше да оставиш на мен да прибера устройството, щом Уаксилий слезе от влака.
— Има голяма вероятност да се хване на примамката — каза Едуорн. — Познавам племенника си; сигурно още изгаря от желание да погне онези бандити. Щом все пак е предпочел твоето увеселение пред това, значи не си изпълнила задълженията си, както трябва. Нямам време да те държа за ръка и да те водя стъпка по стъпка, Келесина. Трябва да тръгвам към втория обект.
Уакс се намръщи. Явно случилото се на влака не беше имало за цел просто да го заблуди. Но чутото му му вдъхна по-дълбока тревога. През последната година беше проследил пет-шест различни следи с вярата, че следва чичо си плътно по петите. Колко от тях бяха фалшиви? И колко от другите случаи, с които се беше занимавал, не бяха истински? Ами Ейп Мантън? Беше ли той изобщо в Ню Сирън, както смяташе? Вероятно не.
Едуорн казваше истината. Познаваше Уакс добре. Твърде добре като за човек, когото едва беше виждал през последните двадесет години.