Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Септимус издаде мъчителен стон и тя почувства как бедрата му се притискат към нея, усети горещата им твърдост, притискаща я толкова силно, че тя си помисли, че може просто заедно да изгорят в пламъци.
Той хвана лицето й с две ръце и я погледна в очите. Исана видя в тях всичко, което вече усещаше в него, видя колко много иска просто да й се нахвърли, поддавайки се на обзелите го емоции.
— Сигурна ли си? — каза той и гласът му беше бучащ шепот. — Никога не си го правила. Сигурна ли си, че го искаш сега?
Тя не можеше да довери отговора на устните си и на езика си. Те прекалено силно искаха да се върнат към кожата му.
Затова стоеше и гледаше надолу към него, дишайки тежко, отворила уста и впила нокти в гърдите му, после изви гърба си и отпусна бедра назад и надолу в бавно, сластно движение.
Септимус можеше да я почувства така, както и тя него. Думи не бяха нужни и не бяха необходими. Очите му искряха от глад и желание и той отново я повдигна и спусна, страстно целувайки зажаднелите й полуотворени устни.
Ръката му се плъзна нагоре по крака й, отмятайки полата, и изведнъж на света не остана нищо друго освен страст, усещания, удоволствие.
И Септимус.
Доста по-късно те лежаха ръка за ръка, луната почти се скриваше, но до разсъмване беше още далеч. Исана не можеше да повярва, че това се случва с нея.
Ръцете й стиснаха Септимус с мрачен възторг, усещаше неговата топлина, неговата сила и красота.
Той бавно отвори очи, усмихвайки й се точно както само той и никой друг, и това накара Исана да почувства леко самодоволство и наслада.
Тя затвори очи и притисна буза към гърдите му.
— Милорд, любов моя.
— Обичам те, Исана — каза той.
Истинността на тези думи прозвуча в сърцето на Исана. Тя я усети, течаща като река, безкрайно минаваща и през тях двамата.
— Обичам те — прошепна тя и затрепери от чиста наслада. — Това… това прилича на сън. Страхувам се, че ако отворя очи, всичко това вече няма да го има и ще съм сама в леглото си.
— Не бих могъл да го понеса, ако не беше истинско — прошепна Септимус в косата й. — Тогава за теб е най-добре да продължиш да спиш.
Исана отвори очи и откри, че се намира в странна спалня.
Не под луната.
Не млада.
Не влюбена.
Не с него.
Септимус…
Тя и преди беше сънувала този сън — спомените й се бяха запазили като цвете, сковано в лед.
Те правеха съня толкова реален, че бидейки в него, тя никога не би помислила, че спи.
Това правеше събуждането мъчително болезнено, както винаги. Страданието бавно я прониза, издевателствайки над нея, припомняйки й какво можеше, но никога нямаше да се случи.
Това беше истинско мъчение — но за да го види отново, да го докосне, тя беше готова да понесе всяка болка.
Тя не плачеше. Мина много време, откакто си го беше позволявала за последно. Знаеше, че спомените ще избледнеят на сутринта, ще се превърнат в призраци на самите себе си. Тя просто се стараеше да поддържа тези образи толкова дълго, колкото можеше.
Вратата се отвори и Исана видя брат си да се появява на прага. Бърнард влезе, отиде до леглото и й се усмихна.
Тя се опита да се усмихне в отговор.
— Бърнард — прошепна със слаб глас. — Бих искала да се върна няколко седмици назад и да не припадна в онзи критичен момент.
Брат й се наведе към нея и я сграбчи в мечешките си обятия.
— Всичко ще се оправи — каза й той. — Лорд Церес казва, че се е случило така, защото притежаваш много силен дар на призовател на вода, който не е подкрепен от дар на призовател на метал и затова не си успяла да понесеш собствените си чувства.
— Лорд Церес — каза Исана. — Значи съм при него?
— Да — отговори брат й. — В стаите му за гости. Церес покани гражданите, оказали се в капан тук, да се настанят в болницата на неговата Цитадела.
Исана вдигна вежди.
— В капан? Бърнард, какво се е случило?
— Война — кратко отвърна Бърнард. — Лорд Калар настъпва към Церес с армията си. В най-близко бъдеще тук ще се води битка.
— Глупак — поклати глава Исана. — Предполагам, че няма време да се напусне това място?
— Да се напусне безопасно — не — отговори Бърнард. — Това, че ти си била целта на убийците, изпратени от Калар, не подлежи на съмнение, както и фактът, че в града има достатъчно негови агенти и допълнителни сили. За теб по-безопасно ще е да останеш тук. Джиралди ще остане при теб, както и Фейд.