Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Лара — тъжно повтаряше Томчак, — хайде кажи: какво мога да направя? Володка каза, че довечера документът трябва да бъде на бюрото на отговорен служител. Не мога да го подведа. Той разчита на мен. Е, как мога сега да зарежа всичко и да замина?
— Ами погледни часовника, изпълнителен мъжо! Вече минава седем! Какъв отговорен служител? Какъв документ? Всички вече пият водка по бани и по ресторанти, само ти като идиот вярваш на приказките, с които те будалка твоят Стрелников! Господи, Славочка — разплака се тя, — докога може да продължава това? Защо той постоянно те поставя в положение да се оправдаваш пред хората? Хайде аз — както и да е. Аз съм ти съпруга и ще понеса всичко. Но сега са засегнати други хора, наши приятели, които вързахме да ни чакат, на които развалихме празника. Ако този проклет устав му е трябвал толкова спешно, защо не е седнал да си го напише сам? Не умее ли? Не е достатъчно умен? Или му е по-интересно да се забавлява някъде в почивния ден?
— Лара, моля ти се…
— Не се моли на мен, ами обясни на приятелите ни. Мога да си представя какво си говорят в момента за нас, както седят в апартамента си до приготвените сакове.
Към девет вечерта Томчак най-сетне намери сили у себе си да се обади за пореден път на приятеля си. Гласът отсреща беше сух и напрегнат.
— Моля ви да ни извините, задето се получи така… Развалихме ви празника — смотолеви Томчак.
— Развалихте го, да — неочаквано рязко отговори приятелят му. — Моята красавица вече втори час реве в спалнята, не знам как да я успокоявам. Весел празник й уредихте, няма що! Благодарим ви, цял живот няма да го забравим. — И тресна слушалката.
Тази вечер Лариса не продума повече на мъжа си. Мълчаха до полунощ, после си легнаха. А Стрелников така и не се обади. Нито този ден, нито на следващия, в неделя.
Когато в понеделник отиде на работа в института, Томчак твърдо реши да не се разправя с Владимир и за нищо да не го пита. Смяташе това за унизително за себе си. Към десет на бюрото му звънна телефонът за пряка връзка с ректора.
— Да не те събудих? — разнесе се в слушалката веселият глас на Стрелников.
— Не — сдържано отговори Томчак, без да реагира на баналната шега на Володя, която винаги му се бе струвала глупава, но никога не бе го дразнила.
— Къде е документът? Докога ще го чакам?
Верен на взетото решение, Томчак не реагира остро, само кратко каза:
— Сега ще го донеса.
След минута беше в кабинета на ректора. Стрелников бегло прегледа двайсетте страници и кимна:
— Тук трябва да добавим…
Томчак мълчаливо си записваше в бележника, без изобщо да коментира случката.
— Мисля, че това е достатъчно — заключи Стрелников. — Хайде, преработи го бързичко, до един час да е на бюрото ми!
Все така мълчешком, Томчак излезе от кабинета.
Той не беше от хората, които, сблъскали се с неизпълнима задача, започват да протестират. Беше от онези, които бързо вземат мерки задачата да стане изпълнима.
В компютъра на бюрото му в служебния кабинет изработения в събота устав го нямаше — нали беше работил вкъщи. Някак не беше се сетил да запише текста на дискета и да го донесе тук — прекалено ядосан беше и на Стрелников, и на устава, който пък изобщо не му беше виновен. Нямаше време да нанася необходимите поправки и допълнения в текста, а после да го дава на машинописка за препечатване. Препечатването на двайсет страници не е работа за един час. Значи трябваше спешно да се върне вкъщи, да прехвърли текста на дискета, да го донесе в службата и да довърши документа тук. А още рано сутринта Томчак беше пратил служебната кола в сервиза за дребен ремонт…
Той извърши чудеса от настойчивост и оперативност, като придума един от служителите в института да го закара до вкъщи и обратно с личната си кола. Успя да направи новия вариант на устава на фондацията. Точно след един час с папка в ръка влезе в приемната на ректора на института.
— Владимир Алексеевич излезе — съобщи на Томчак секретарката Наталия Семьоновна. — Днес няма да идва повече.
Вячеслав Петрович погледна часовника. Беше минал точно час — нито минута повече. Нима не бе успял да изработи документа навреме и Володя е бил принуден да тръгне с празни ръце?
— Отдавна ли излезе? — притеснено попита Томчак.
— Отдавна, преди четирийсет минути. Отиде на летището да посрещне ректора на Новосибирския университет. После ще го закара в хотела, после на обед… Нали разбирате? Така че Владимир Алексеевич ще бъде на работа едва утре.