Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тео застина.
— Не прави това. — Той се отдръпна от нея и се изтърколи от леглото.
— Какво да не правя? Да не те обичам? — Тя се дръпна до ръба на матрака, придържайки чаршафа до голото си тяло. — Не мога просто да спра, Тео. Не мога да го контролирам. — Тя направи пауза, а гласът й стана по-мек, по-несигурен. — Просто помислих, че трябва да знаеш.
Тео седна за момент, асимилирайки всички емоции, които преминаваха през него, докато не ги блокира, както правеше винаги. Изключваше, включваше. Безчувствен. Студен. Под повърхността сърцето му гореше, но се бе научил да го държи добре изолирано.
Той се изправи и тръгна към банята.
— Ще взема душ.
— Тео? — В гласа й се усещаше нотка на поражение… съкрушеност.
Тео се поколеба, но продължи да върви. Бе за добро.
Сарафина наблюдаваше оттеглянето му, с надигащ се в нея гняв. Как смееше да захвърли думите и чувствата й по такъв начин и просто да си излезе. Разбираше, че товарът, който Тео носеше, бе тежък и знаеше правилата на играта, когато се забърка.
Но го обичаше, по дяволите, и нямаше да го остави да я отблъсне.
Сарафина стана от леглото и го последва в банята. Той вече бе под душа и парата се носеше из помещението. Тя отвори вратата и я затръшна след себе си, напълно вбесена. Той бе с гръб към нея, татуировките му блестяха от водата.
— Тео, няма да се измъкнеш така. Няма да приема такива глупости от теб. Страхливец ли си? Страх ли те е от мен? Да не си…
— Говориш прекалено много. — Той се обърна и я дръпна към себе си, покривайки устата й със своята. Целува я, докато цялата не се загря и това нямаше нищо общо с температурата на водата.
Коленете й омекнаха, когато я пусна.
— И не знаеш нищо за мен. — Той изръмжа. — Нищо. Така че не започвай.
Тя се намръщи.
— Това са само още глупости, Тео. След като от седмици живея близо до теб, те познавам. Вероятно те познавам по-добре от всеки в Сборището, може би и в целия свят.
Сарафина извика, когато той я притисна към стената на душкабината. Плочките бяха хлъзгави и гладки под голия й гръб.
— Знаеш за мен това, Сарафина. — Отново я целуна, езикът му се промъкна между устните й. Той прекъсна целувката, дишайки тежко. — И това. — Застана на колене и прокара ръце по дупето й, придърпвайки я към себе си. Езикът му се плъзна между бедрата й и майсторски погали клитора й, карайки очите й да се завъртят.
Тя се опита да остане непоклатима, но ръцете и езикът му накараха мислите рязко да излетят от главата й, сякаш въобще не бяха съществували. Отпусна глава на стената и простена името му.
Опита се да се бори с разсейването, но проклет да бе, ако не вършеше страхотна работа.
— Двамата си пасваме добре, Тео. Хайде, не можеш да го отречеш. — Беше се възбудила отново, клиторът й набъбваше и ставаше все по-чувствителен. Само той бе способен да й го причини — да я тласне от един оргазъм към следващия.
Тео се изправи на крака и я вдигна, намествайки краката й около кръста си и плъзвайки пениса си дълбоко в нея.
Тя ахна изненадано от внезапното движение и силата, която му трябваше, за да го направи, после простена от усещането да я изпълва отново. Усещаше света на мястото му, само когато той бе в нея, част от нея.
— Да, пасваме си, — промърмори той, приковавайки я към стената и движейки се в нея.
— Не го обръщай откъм сексуалната му страна. — Заваляше думите сякаш бе пияна. — Нямах това предвид, макар че… о! — Той проникна в нея, увеличавайки честотата и скоростта на тласъците си. — Макар че сексът ни е, о, добър.
— Спри да говориш. — Той се притисна към врата й и захапа чувствителната част, където се срещаха рамото и шията й.
— Не — прошепна тя. Затвори очи за момент. В тази поза главичката на пениса му се триеше в G-точката й. — Няма да спра, защото…
Той отстъпи от стената и постави върху хлъзгавите плочки на пода на душа, обръщайки я по корем. Плъзна ръка под корема й и я повдигна, намествайки я срещу себе си преди грубо да проникне отново в нея.
Тео обичаше да я взима така. Може би защото мисионерската беше твърде интимна? В крайна сметка в тази поза не му се налагаше да я гледа в очите. Сега ставаше въпрос единствено за сливането на телата им… не на сърцата.
Но за нещастие, когато ставаше дума за Тео и секс, тя явно бе безсилна и скоро цялото й рационално съзнание бе пометено от вълна на примитивна нужда.