Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
Амеротке скочи на крака, спусна се към вратата и повика Асурал. Даде му ясни и точни инструкции за Пазителя на труповете в Дома на смъртта. После се върна при своите ръкописи и нарисува трета редица стъпала, като направи и списък на жертвите в Дома на гората, само че този път записа различна причина за смъртта. После групира всички други фрагменти информация, които бе събрал, и ги структурира внимателно около теорията си. След като най-сетне остана доволен, нахлузи сандалите си, затъкна нож в пояса около кръста си, наметна плаща си и излезе от стаята за гости.
Пазителя на труповете в Дома на смъртта го очакваше. Той припряно обясни, че са много заети с мъртъвците от храмовата болница, а също и с трите нови жертви от Дома на гората. Амеротке любезно го осведоми, че трябва да инспектира именно трите трупа от резиденцията на Имотеп, затова пазителят го поведе надолу по стръмните и тесни стъпала навътре в „своето царство“, както се изрази. Единствената естествена светлина вътре влизаше през квадратно прозорче на нивото на земята; по-голямата част от вонящия мрак се осветяваше от маслени лампи, светилници и фенери с капаци. Техните пламъци придаваха на Залата на смъртта още по-призрачен вид. Те хвърляха играещи сенки по стените, смрадта проникваше навсякъде, а погребалните жреци се движеха насам-натам заедно със своите дякони, за да приготвят труповете за тяхното последно пътешествие. Амеротке последва пазителя покрай дървените плотове, върху които бяха положени трупове, намиращи се в различен стадий на мумифициране. До тях имаше подготвени ножове, куки и стъргалки, използвани за почистване на телесните кухини. Миризмата на самородна сода, акация, канела, кедрово масло, къна, хвойна и други билки така и не можеше да замаскира успешно отвратителното зловоние на телесните вътрешности, насипани в траурните делви, и мозъците, извадени през носа и поставени в специални гърнета. От време на време се чуваха думите, припявани от четеца жрец, отекващи в мрачината:
Накрая стигнаха до телата на Пармен, Неферен и Рахмел, проснати на дървени плотове, поставени под лек наклон, за да могат телесните сокове заедно с използваните билкови отвари да се отцедят от тях в специално поставените гърнета. Върху лицата на всеки един имаше кърпи с кървави петна, което подсказваше, че костите на носа вече са били строшени и че мозъкът е бил изваден. Свещеникът се беше задействал бързо, след като бе получил инструкциите на Амеротке, пратени по Асурал. Бяха използвали свещен обсидианов нож, за да срежат стомаха от лявата страна и по диафрагмата, така че да могат да извадят всички вътрешности и да ги положат в голямата купа, поставена отстрани до всеки един от трите трупа.
— Измихте ли ги в началото? — попита Амеротке.
— Разбира се, господарю. Съблякохме дрехите им, виното по тях бе доста позасъхнало, както и това по ръцете им, направо лепнеха от него. Трябва да е престояло известно време там.
— Да, да, сигурно — съгласи се Амеротке. — А усетихте ли някаква миризма? Например дъх на горчиви бадеми по тези трупове или по което и да е от телата, донесени от Дома на гората преди това?
— Господарю — каза пазителят, като подбираше внимателно думите си, — що се отнася до Имотеп, не. Същото мога да кажа и за онези трупове с отрязаните ръце. Разбирате ли, господарю… — усмихна се той, защото забеляза нетърпението на Амеротке. — Господарю, ще говоря направо, съдържанието на стомасите им, да не споменавам за вонята на вътрешностите, би замаскирала подобна миризма — посочи той към труповете, — особено когато са яли силно подправена, пикантна храна и са пили силно и гъсто вино. Нещо повече, труповете са престояли известно време; същото се отнася и до Имотеп и онези двамата, открити без ръце. До момента, в който се захванахме с тях, тази миризма би могла просто да се е изпарила, да е изчезнала.