Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
— Колко са възможните източници?
— Няколко десетки — отговори Мел Купър, като вдигна глава от компютъра си. — Онова, което се продава на пазара, е токсично, но далеч по-безобидно от това тук. Убиецът го е дестилирал допълнително или си го е произвел сам.
— Добре. Какво друго имаме?
Сакс вече бе докладвала, че не е намерила нищо в подземния паркинг и тунела — водата беше отнесла всичко. Все пак бяха открили някои частици по и в плика с имплантите.
Торбичката беше масова (и неподходяща за проследяване), от онези, които се използват за съхранение на продукти. В горния край имаше матова ивица, на която готвачът можеше да напише какво съдържа или датата, на която я е прибрал във фризера. Въпреки че водата бе отмила голяма част от написаното от убиеца, все още личаха няколко бледорозови букви. Надписът бе „No.3“ — за третата атака, предположи Райм.
— Не знам какво може да ни помогне това — измърмори той, — но го запиши на дъската.
Купър пусна още няколко проби и обяви:
— Тук има комбинация от човешки албумин и натриев хлорид. Съотношението е както при някои препарати за пластични операции.
— Пак пластична хирургия — измърмори Райм. — Нашият престъпник явно е намислил да промени външния си вид. Обаче още не го виждам как ще легне под ножа. Все още има работа да върши. Но после това е планирал.
Лон Селито се обади по телефона. Беше останал в „Белведере“, за да ръководи търсенето на очевидци.
— Линк, никой нищо не е видял. Нали се сещаш какво става?
— Осветли ме.
— Хората знаят, че този тип се промъква в подземията, за да се добере до жертвите си. Страхуват се, че ако кажат нещо, може да се вмъкне в тоалетната, пералното помещение или гаража им.
Райм не ги обвиняваше. Какво би могло да бъде по-ужасяващо от това, да си мислиш, че си сам и в безопасност в сутерена на къщата, офиса си или някоя обществена сграда и да се окаже, че изобщо не си — а имаш смъртоносна компания. Като лигава, отровна стоножка, пропълзяла под одеялото ти, докато спиш.
Сакс бе донесла и дрехите на Брейдън Алигзандър. Купър ги прегледа внимателно, но водата беше отмила всякакви частици — ако изобщо е имало някакви, останали от извършителя, което не изглеждаше много вероятно (както обясни тя), защото контактът между двамата мъже е бил минимален. По белезниците нямаше полепнало нищо и както и предишните, бяха от най-масовия модел.
Купър пусна още няколко проби, взети от пликчето с имплантите. Повечето не дадоха резултат. Но най-сетне се получи нещо. Той погледна монитора и обяви:
— Хипохлориста киселина.
Райм погледна спектъра и коментира:
— Интересно. Чиста е. Неразредена.
— Точно така.
Купър бръкна под предпазния екран на лицето си и побутна очилата си по-високо на носа. Райм се почуди, както неведнъж, защо просто не си купеше такива, които да му стават.
Хипохлористата киселина — едно съединение на хлора — се добавяше в питейната вода на Ню Йорк, както на повечето градове, за пречистване. Но тъй като тази проба не беше разредена, явно не беше дошла от водата, замърсила местопрестъплението в подземния паркинг на апартаменти „Белведере“. Беше останала от самото химическо вещество в чист вид, преди да бъде добавено във водопроводната система.
— Това е слаба киселина — заразсъждава на глас Райм. — В големи количества обаче, предполагам, може да бъде смъртоносна. А може би се е изцапал с нея, когато е минавал покрай някой от контейнерите, през които се подава във водопровода. Сакс, при първото и второто местопрестъпление в тунелите нали имаше тръби?
— Да, водопроводни, а на едното — и от канализацията.
— На входа и на изхода — пошегува се Пуласки, предизвиквайки усмивка у всички освен у Райм.
— Някакви други тръби? Например някоя от системата за хлориране?
— Не си спомням.
— Искам да разбереш. Ако тази хипохлориста киселина е от системата за хлориране, не ни върши работа. Ако е от отрова, която смята да използва, тогава можем да започнем да търсим вероятния източник. — Райм изкара на монитора снимките от първите две местопрестъпления. — Изпратете хора на предишните места, за да проверят дали има тръба за вкарване на химикала.
— Искаш ли да пратя екип от криминалистите за оглед? — попита Сакс.
— Не, достатъчно е някой униформен. Който и да е. Но бързо. Веднага.