Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Колекционерът на татуировки [bg]
Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на татуировки [bg]

Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:

Новият случай на Линкълн Райм Подражател? Или отмъстител? Те никога не са виждали такова убийство… Талантлив художник на татуировки, който използва отрова вместо мастило. Жертвата му е млада жена. Върху кожата й е оставил съобщение: „Втория“. Разследващите случая детектив Линкълн Райм и сътрудничката му Амелия Сакс откриват местопрестъплението напълно разчистено от доказателства. Има само една следа — парче хартия, която свързва престъплението с друго, което те никога няма да забравят. И както с Колекционера на кости преди това, Райм и Сакс отново се оказват изправени пред изкусен сериен убиец, който избира жертвите си на привидно случаен принцип. Престъпник, който планира всичко до последния детайл, в смъртоносна надпревара с всеки, който се опита да го спре. Но колко е близка връзката с предишния случай? И какъв е смисълът на думата, татуирана с отрова върху кожата на първата му жертва? Бързи обороти, изненадващи обрати, интелектуална битка между изобретателен убиец и гениален детектив — истинско завръщане към класическия Дивър.
1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 164
Перейти на страницу:

— Колко са възможните източници?

— Няколко десетки — отговори Мел Купър, като вдигна глава от компютъра си. — Онова, което се продава на пазара, е токсично, но далеч по-безобидно от това тук. Убиецът го е дестилирал допълнително или си го е произвел сам.

— Добре. Какво друго имаме?

Сакс вече бе докладвала, че не е намерила нищо в подземния паркинг и тунела — водата беше отнесла всичко. Все пак бяха открили някои частици по и в плика с имплантите.

Торбичката беше масова (и неподходяща за проследяване), от онези, които се използват за съхранение на продукти. В горния край имаше матова ивица, на която готвачът можеше да напише какво съдържа или датата, на която я е прибрал във фризера. Въпреки че водата бе отмила голяма част от написаното от убиеца, все още личаха няколко бледорозови букви. Надписът бе „No.3“ — за третата атака, предположи Райм.

— Не знам какво може да ни помогне това — измърмори той, — но го запиши на дъската.

Купър пусна още няколко проби и обяви:

— Тук има комбинация от човешки албумин и натриев хлорид. Съотношението е както при някои препарати за пластични операции.

— Пак пластична хирургия — измърмори Райм. — Нашият престъпник явно е намислил да промени външния си вид. Обаче още не го виждам как ще легне под ножа. Все още има работа да върши. Но после това е планирал.

Лон Селито се обади по телефона. Беше останал в „Белведере“, за да ръководи търсенето на очевидци.

— Линк, никой нищо не е видял. Нали се сещаш какво става?

— Осветли ме.

— Хората знаят, че този тип се промъква в подземията, за да се добере до жертвите си. Страхуват се, че ако кажат нещо, може да се вмъкне в тоалетната, пералното помещение или гаража им.

Райм не ги обвиняваше. Какво би могло да бъде по-ужасяващо от това, да си мислиш, че си сам и в безопасност в сутерена на къщата, офиса си или някоя обществена сграда и да се окаже, че изобщо не си — а имаш смъртоносна компания. Като лигава, отровна стоножка, пропълзяла под одеялото ти, докато спиш.

Сакс бе донесла и дрехите на Брейдън Алигзандър. Купър ги прегледа внимателно, но водата беше отмила всякакви частици — ако изобщо е имало някакви, останали от извършителя, което не изглеждаше много вероятно (както обясни тя), защото контактът между двамата мъже е бил минимален. По белезниците нямаше полепнало нищо и както и предишните, бяха от най-масовия модел.

Купър пусна още няколко проби, взети от пликчето с имплантите. Повечето не дадоха резултат. Но най-сетне се получи нещо. Той погледна монитора и обяви:

— Хипохлориста киселина.

Райм погледна спектъра и коментира:

— Интересно. Чиста е. Неразредена.

— Точно така.

Купър бръкна под предпазния екран на лицето си и побутна очилата си по-високо на носа. Райм се почуди, както неведнъж, защо просто не си купеше такива, които да му стават.

Хипохлористата киселина — едно съединение на хлора — се добавяше в питейната вода на Ню Йорк, както на повечето градове, за пречистване. Но тъй като тази проба не беше разредена, явно не беше дошла от водата, замърсила местопрестъплението в подземния паркинг на апартаменти „Белведере“. Беше останала от самото химическо вещество в чист вид, преди да бъде добавено във водопроводната система.

— Това е слаба киселина — заразсъждава на глас Райм. — В големи количества обаче, предполагам, може да бъде смъртоносна. А може би се е изцапал с нея, когато е минавал покрай някой от контейнерите, през които се подава във водопровода. Сакс, при първото и второто местопрестъпление в тунелите нали имаше тръби?

— Да, водопроводни, а на едното — и от канализацията.

— На входа и на изхода — пошегува се Пуласки, предизвиквайки усмивка у всички освен у Райм.

— Някакви други тръби? Например някоя от системата за хлориране?

— Не си спомням.

— Искам да разбереш. Ако тази хипохлориста киселина е от системата за хлориране, не ни върши работа. Ако е от отрова, която смята да използва, тогава можем да започнем да търсим вероятния източник. — Райм изкара на монитора снимките от първите две местопрестъпления. — Изпратете хора на предишните места, за да проверят дали има тръба за вкарване на химикала.

— Искаш ли да пратя екип от криминалистите за оглед? — попита Сакс.

— Не, достатъчно е някой униформен. Който и да е. Но бързо. Веднага.

1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)