Републиката на крадците [bg]

— Никой от предишните посредници не е осакатявал Вързомаг, Джийн. На никого от тях не е било показвано кои сте вие. Не бива да се ласкаете, че сте станали съпричастни на някаква поразителна тайна, която може да бъде запазена само с най-строги мерки. Когато това свърши, очакваме конфиденциалност до края на живота ви. И ако тази добронамереност липсва, и двамата знаете, че никога не ни е било трудно да открием поне единия от вас.

— Сигурно това върши работа — кисело се съгласи Джийн.

— Е, кой спечели медала последния път, когато го направихте?

— Приобщени сте към една печеливша традиция — каза Търпение. — И макар че две поредни победи не стигат, за да се създаде династия, това е една добра основа, която предполага и трета победа. Сега ще обсъдим работата ви в Картейн, но аз дадох едно необикновено обещание — да заведем и двама ви там. Непременно и безусловно ще го изпълня. Имате ли още въпроси за хората или за уменията ни?

— „Попитайте сега или завинаги прехапете езиците си“, а? — рече Локи.

— Предложих за кратко една възможност, а не научен трактат.

— Всъщност има едно последно нещо, на което бих искал да получа истински отговор. Джийн те попита за договорите, които поемате. Попита „Защо?“, а ти отговори със „Защо не?“. Според мен обаче това не стига до същността на въпроса. Не мога да си представя, че вие продължавате да имате нужда от пари, не и след четиристотин години. Греша ли?

— Не. Час след като поискам, мога да получа суми, достатъчни за купуването на град държава — каза Търпение.

— Защо тогава продължавате да сте наемници? Защо това изгражда света ви? Защо се наричате Вързомагове, без да трепнете? Защо да е Incipa veila armatos de?

— А… — каза Търпение. — Нагазвате в по-дълбоки води, отколкото бихте искали.

— Нека аз преценя.

— Както желаеш. Кога започнаха вадраните набезите си по северните брегове, където сега е Кралството на същините?

— Какво общо има това, по дяволите?

— Позволи ми да ти кажа. Когато те за първи път идват от окаяната си пустош, какво е названието, което…

— Кристалвасен — каза Джийн. — Стъклената земя.

— Преди около осемстотин години — каза Локи. — Така ни учеха.

— А колко време е минало, откакто теринците са прекосили Желязно море и са се заселили на този континент?

— Може би две хиляди години — каза Локи.

— Осемстотин години вадранска история — каза Търпение. А сирестрийците и златните братя са още по-древни. Нека щедро им дадем три хиляди години. Ами… Ами ако ви кажа, че имаме причини да смятаме, че някои от елдренските развалини на този континент са от сгради, построени преди двайсет хиляди години? Дори преди трийсет хиляди?

— Доста развинтена фантазия — каза Локи. — Как би могла…

— Имаме си начини — увери го Търпение и махна презрително с ръка. — Те не са важни. Важно е следното: никой от влезлите в летописите никога не споменава достоверни данни, че се е срещал с елдрени. Каквито и да са били те, толкова отдавна са изчезнали, че прадедите ни не са ни оставили никакви разкази да са ги срещали на живо. По времето, когато сме се заселили в безлюдните им градове, само боговете са можели да знаят преди колко време са били напуснати. И от един поглед върху тези градове става ясно, че елдрени са се занимавали с магия, пред която нашите магии изглеждат като фокуси с карти за идиоти. Правели са чудеса и те са оставали да съществуват стотици хиляди години. Елдрени са възнамерявали да се грижат за градината си тук дълго, много дълго време.