За честта на крадеца [bg]

— А ти искаш да се видиш веднага с него?

— Да, искам.

Келс беше от главатарите, които си вършат най-добре работата в сенките, дърпат конци и съчетават планове. Щом бе излязъл на улицата, и то където е най-напечено, на нашата банда лошо й се пишеше.

Деган въздъхна и хвърли картите си на масата.

— Тъкмо щях да си върна парите…

— Да бе, непременно — отвърна Джелем и придърпа към себе си купчинката монети. — Нямам думи да изразя благодарността си към Дрот, че ме спаси от тази неизбежна… хъм, загуба.

— Работата е по-важна. — Подсмихнах се.

— Чудно защо твоята „работа“ все пречи на моите печалби — отбеляза Джелем и започна да подрежда монетите по стойност. — Особено като се знае, че още не ми е платено за заниманията с едно въже.

— От които още не съм видял особена полза — отсякох.

— Е, щом подхванахме тази тема… — Джелем избута монетите встрани и опря лакти на масата. — Дай ми шест косъма от главата си.

— Какво?!

Той щракна с пръсти.

— Просто го направи и гледай някой да не ми пречи!

Вдигнах ръце към главата си и започнах да се скубя.

— Постарай се да са дълги — заръча Джелем, бръкна в гънките на робата си и извади въже с възли.

Въжето на Тамас… не, на Таск, защото нямаше обгорени възли.

— Оглеждайте се някой да не види какво правя — заповяда Джелем и взе космите.

— А какво правиш? — не се сдържах да попитам.

— Обвързвам магията във въжето с тебе, разбира се.

— „Обвързваш“ я? Досега съм прибягвал твърде рядко до омагьосани предмети, но никога не са били „обвързани“.

— Защото или са били безвредни, или си можел да ги насочваш и да ги отбягваш. Но това е въже. Огъва се, омотава се. А руните в него се задействат, щом докоснат някого. Ако не улучиш, може лесно да се отплесне и да удари тебе. Искаш ли собственият ти магически предмет да те повали в несвяст?

— Нямам нищо против да е обвързан с мен.

Джелем взе един косъм и го овърза около един от възлите. Започна да мънка и да прави леки движения, сякаш подръпваше нещо.

Ние с Деган стояхме от двете страни на масата в нехайните пози, присъщи на хората от нашата професия. Махнах с ръка на Сесил да не ни доближава, когато понечи да попита искаме ли още нещо, а Деган заставаше между масата и улицата при всяка поява на минувач.

Най-сетне мънкането спря и Джелем се прокашля.

Обърнах се към него. Въжето беше навито в скута му.

— Готово ли е?

— Готово е.

Погледите ни се срещнаха.

— Като става дума за плащане… — подхванах аз.

Ех, че гнусотия. Мразя да се държа така. Ама че срам…

— Нико ме изрита — продължих, — а всичките ми ястреби бяха в…

— Тоест нямаш пукната пара — прекъсна ме Джелем.

— Засега — опитах да се оправдая.

Той кимна.

— Предположих. Но за твой късмет обмислих и решение без пари.

— Без пари ли? — повторих като ехо.

Това не ми допадаше.

— Услуга — обясни Джелем и думата прозвуча хем съблазнително, хем мръснишки от неговата уста, — с която ще ми се отплатиш… по-късно.