За честта на крадеца [bg]

Псувах почти неспирно, докато се провирах в блъсканицата. Понякога успявах да зърна тила на Балдезар — главата му подскачаше над тълпата.

Той свърна надясно, после — наляво. Не го изпусках от поглед и дори започнах да скъсявам разстоянието. Позволих си кръвожадна усмивка. Трябваше само да поддържам темпото. Той беше драскач — още колко би могъл да издържи?

Повече, отколкото ми допадаше, както се оказа. Може би заради всички стъпала, по които слизах и се качвах с Птичарката допреди малко, може би бързах прекалено, а може би чародейството на Джелем още не бе излекувало докрай крака ми. Все едно — когато започна да личи, че силите на Балдезар са на привършване, левият ми крак вече се схващаше. Стисках зъби и се напъвах да не изостана, но от това само се почувствах по-зле. Той едва не пльосна, когато зави в някаква безлюдна уличка, но въпреки усилията си не можах да се възползвам и от това. Балдезар се препъваше и залиташе като пияница, аз обаче куцуках като сакат ветеран от войската.

И тогава Птичарката профуча край мен, размахала ръце, нахлупила шапката си ниско, а под нея косата й се развяваше. Не знам колко бързо тичаше, но в този миг ми се стори, че може да се надбягва и с вятъра. Забавих крачка и позяпах с наслада прилепналия по бедрата й панталон, докато тя настигаше Балдезар.

Щом го настигна, тя не прахоса нито време, нито сили. Не го блъсна, не го затисна в някоя стена, не опита да го спъне. Просто извади дългия си нож и с едно чевръсто движение сряза сухожилията зад едното му коляно.

Той се стовари с писък на калдъръма.

Забързах отново. На тясната улица имаше малко врати, само че бяха широки, здрави и украсени с дърворезба, а и каменните зидове около тях си ги биваше. Тук живееха хора с пари. Значи не бяха свикнали на улицата да се пролива кръв, а случеше ли се, стражниците щяха да дотърчат, без да се помайват. Не биваше да се размотаваме тук.

Птичарката бе приклекнала до Балдезар, който се превиваше на камъните с ръка върху раната и охкаше през стиснати зъби. И от носа му течеше кръв заради падането, имаше дълбока драскотина на брадичката и отдясно на челюстта. Само че вече не пищеше. Знаех си, че Птичарката го е заплашила с още по-лоша участ, ако не мълчи.

— Само това носеше. — Тя се изправи и ми подаде нож и малка кесия, после кимна към него. — Дано не си искал да е невредим.

— Достатъчно е да е приказлив.

Застанах така, че Балдезар да ме вижда. Надявах се, че е пребледнял не само от болката и загубата на кръв.

— Иди да гледаш кога ще дойдат парцалите — казах на Птичарката.

— Но…

— Върви!

Тя изруга под нос, но тръгна. Забелязах поне три глави да се подават от прозорци високо над улицата. Щом вдигнах поглед обаче се скриха незабавно.

— Тъй… Нямам време да те подхвана, както ми се ще, затова ти предлагам да избереш. Ако си сговорчив, ще те оставя тук да се разправяш със стражниците. Ако се инатиш, ще се спънат в трупа ти. Решавай.