За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
Стоях и чаках.
Да! Ето го!
Без да се помайвам, започнах да си пробивам път през навалицата.
— Дрот? — обади се Птичарката зад мен по-скоро с досада, а не с тревога.
Пренебрегнах я. Съсредоточих се върху високия кльощав мъж, който тъкмо бе станал от стола на една подвижна бръснарница. Бършеше с кърпа остатъците от сапунена пяна.
— Балдезар… — прошепнах, сякаш произнесеното име щеше да го задържи да не си тръгне. — Ангели, нека е достатъчно тъп, за да си стои така на открито.
Той протегна ръка и в нея лъсна монета — подаваше я на обръсналата го жена. Да, това беше драскачът.
— Благодаря ви… — прошепнах пак.
Ускорих крачка и посегнах към кинжала на колана си, докато се промушвах в гъмжилото. Чух как Птичарката ме повика отново, вече отдалече.
Оказа се, че не е достатъчно далече. Тя изкрещя името ми трети път и Балдезар извъртя глава стъписано. Опитах да се шмугна зад една минаваща каруца, но закъснях. Очите му се ококориха, когато ме зърна, и след миг той вече тичаше стремглаво по улицата.
„Идиот!“ — рекох си, щом се втурнах подире му. И аз бях идиот, защото не бях дал знак на Птичарката да си мълчи, и той беше идиот, защото се отдалечаваше от бръснарницата. Твърде малко са местата, където ние — сродниците, не се избиваме с удоволствие помежду си. Но ако бръснарките си вършат работата някъде, мястото се превръща в нещо като убежище. Примирието между сродниците и Сестринството на бръснарките не е нарушавано от цели сто и осемдесет години, още от Седемте месеца на бръснача, последвали смъртта на Исидор. И нямаше да съм аз този, който да го погази, дори заради Балдезар. Ако бе останал в бръснарницата, не бих могъл и с пръст да го пипна, но той се втурна по улицата…
Псувах почти неспирно, докато се провирах в блъсканицата. Понякога успявах да зърна тила на Балдезар — главата му подскачаше над тълпата.
Той свърна надясно, после — наляво. Не го изпусках от поглед и дори започнах да скъсявам разстоянието. Позволих си кръвожадна усмивка. Трябваше само да поддържам темпото. Той беше драскач — още колко би могъл да издържи?
Повече, отколкото ми допадаше, както се оказа. Може би заради всички стъпала, по които слизах и се качвах с Птичарката допреди малко, може би бързах прекалено, а може би чародейството на Джелем още не бе излекувало докрай крака ми. Все едно — когато започна да личи, че силите на Балдезар са на привършване, левият ми крак вече се схващаше. Стисках зъби и се напъвах да не изостана, но от това само се почувствах по-зле. Той едва не пльосна, когато зави в някаква безлюдна уличка, но въпреки усилията си не можах да се възползвам и от това. Балдезар се препъваше и залиташе като пияница, аз обаче куцуках като сакат ветеран от войската.
И тогава Птичарката профуча край мен, размахала ръце, нахлупила шапката си ниско, а под нея косата й се развяваше. Не знам колко бързо тичаше, но в този миг ми се стори, че може да се надбягва и с вятъра. Забавих крачка и позяпах с наслада прилепналия по бедрата й панталон, докато тя настигаше Балдезар.
Щом го настигна, тя не прахоса нито време, нито сили. Не го блъсна, не го затисна в някоя стена, не опита да го спъне. Просто извади дългия си нож и с едно чевръсто движение сряза сухожилията зад едното му коляно.
Той се стовари с писък на калдъръма.
Забързах отново. На тясната улица имаше малко врати, само че бяха широки, здрави и украсени с дърворезба, а и каменните зидове около тях си ги биваше. Тук живееха хора с пари. Значи не бяха свикнали на улицата да се пролива кръв, а случеше ли се, стражниците щяха да дотърчат, без да се помайват. Не биваше да се размотаваме тук.
Птичарката бе приклекнала до Балдезар, който се превиваше на камъните с ръка върху раната и охкаше през стиснати зъби. И от носа му течеше кръв заради падането, имаше дълбока драскотина на брадичката и отдясно на челюстта. Само че вече не пищеше. Знаех си, че Птичарката го е заплашила с още по-лоша участ, ако не мълчи.
— Само това носеше. — Тя се изправи и ми подаде нож и малка кесия, после кимна към него. — Дано не си искал да е невредим.
— Достатъчно е да е приказлив.
Застанах така, че Балдезар да ме вижда. Надявах се, че е пребледнял не само от болката и загубата на кръв.
— Иди да гледаш кога ще дойдат парцалите — казах на Птичарката.
— Но…
— Върви!
Тя изруга под нос, но тръгна. Забелязах поне три глави да се подават от прозорци високо над улицата. Щом вдигнах поглед обаче се скриха незабавно.
— Тъй… Нямам време да те подхвана, както ми се ще, затова ти предлагам да избереш. Ако си сговорчив, ще те оставя тук да се разправяш със стражниците. Ако се инатиш, ще се спънат в трупа ти. Решавай.