За честта на крадеца [bg]

— Трябва да ми обещаеш нещо по-добро.

— След като сам си призна какво си направил, имаш късмет, че получаваш и това! — казах му троснато. — Би трябвало да те заколя и да оставя трупа ти на парцалите.

Балдезар си облиза устните и се вторачи в мен.

— Направи ме свой човек.

— Какво?! — възкликнахме и двамата с Джес.

— Вземи ме под своя закрила — избълва писарят. — Бъди мой тартор и ще ти кажа каквото искаш да знаеш.

— Твой тартор ли? Че аз нямам банда, по дяволите!

— Ами започни с мен — предложи Балдезар. — Ако ме приемеш, ще си длъжен да ме закриляш. Не можеш да ме пречукаш без причина, а аз ще знам, че ако те предам, ще си заслужавам смъртта.

Едва не се разсмях на наивността му.

— Ти май не знаеш много за сродниците, а?

— Но знам достатъчно за тебе — натърти писарят. — Това ми стига.

Впих поглед в него. Птичарката пристъпваше нервно от крак на крак, докато наблюдаваше улицата.

— Дрот… — обади се тя.

— Затваряй си устата!

Закрила? От мен? Не бях успял да опазя дори Епирис и семейството му, а сега Балдезар искаше да се грижа за неговата безопасност? Как по-точно? Не можех да му предложа нищо.

Но пък кой ли сродник можеше? С този наш занаят, с този наш живот защо да се преструваме, че можем да разчитаме на нещо? В най-добрия случай имахме късмет да опазим самите себе си. Но това не ме възпря да остана верен на Келс толкова години, нито да заплашвам с гнева на Нико онези в неговата банда, които бяха недоволни от мен. Бях дълъг нос — а кой друг знае по-добре какво е да си търсиш непрекъснато белята, без да имаш истинска подкрепа? И все пак бях готов да призная, че дори мижавата закрила, която имах, помагаше донякъде. И сега това чувство ми липсваше.

Подадох му ръка, поколебах се, но довърших движението. Балдезар я хвана в непохватно подобие на ръкостискане. И ето — вече беше мой човек.

— Ще оставим хубавите думи за друг път — казах му. — Говори!

— Не знам точно какво съдържа книгата, но ми е известно, че част от нея се отнася за магия.

— Знам.

— Имперска магия.

— И това знам.

Той примига от изненада.

— Значи знаеш и за императора?

Пуснах ръката му.

— Какво трябва да знам за императора?

— Доколкото разбрах, имат намерение да използват магията срещу него.

— Срещу него?

— Или срещу империята. Не беше ясно, но успях да схвана поне това от откъслечни подмятания на Железния.

— Ангелите да ми го начукат… — промърмори Птичарката.

Изгледах втрещено Балдезар.

— Какво са намислили да…

Джес ме хвана за ръката.

— Няма време! Чуй!

Чувах крясъци, приближаваха се бързо.

— Проклятие… — Наведох се и дадох на писаря пакетче от моята чантичка. — Еленови боровинки. Ще притъпят болката.

Той погледна недоверчиво пакетчето и се взря в очите ми.