За честта на крадеца [bg]

Келс спря до бюрото, но не го погледнах. Взирах се в променливата тъма под качулката.

— Дължиш ми отговор — натъртих и се наведох напред на стола.

— Дължа ти отговор? — повтори той.

— Ами както аз си го представям, дърпаш ми конците, откакто започна бъркотията. Издирването на Лариос, боят с Белите пояси, намирането на дневника — всичко беше заради тебе, нали?

Качулката кимна.

— И Федим… също беше ти, нали? — добавих. — Ти си го изкормил в дюкяна му и ми навлече толкова неприятности с Нико.

Качулката пак се наклони леко.

— Затова си мисля, че съм заслужил поне нещичко. Не ми харесва да ме използват, дори такъв като тебе.

— Говориш все едно ти нищо не спечели от това.

Засмях се горчиво.

— Какво друго спечелих, освен побоища, кървища и седем години усилия при Нико, пуснати в кенефа?

— Например една мъртва убийца, увиснала над пода в спалнята ти.

Това ме стресна. Значи Сянката бдеше над мен? Озърнах се към Келс, но той не ми подсказа нищо — гледаше със същата изненада.

— Срещу Таск нямаше никакъв шанс — продължи Сянката. — Камо ли срещу следващото острие, което щяха да ти пратят. Или срещу третото, ако по някакво чудо бе доживял дотогава. Аз просто си позволих да им изпратя послание от твое име.

— От мое име или от свое? — уточних заядливо.

— Има ли значение?

— Има, щом това само влоши положението ми — натъртих аз. — Има, щом хората си мислят, че ми е по силите да се разправя така с Таск. Какво, по дяволите, да правя, ако ми пратят някой още по-способен, а ти не си наоколо? Ангелите да са ми на помощ! Не можеше ли да я зарежеш в някоя уличка с прерязано гърло и да им пратиш бележка?

— Някое острие опита ли се да те очисти оттогава?

— Не говорим за това!

— Тъкмо за това говорим! — изръмжа Сянката. — Такова беше посланието ми, когато видях сметката на острието — че ти имаш подкрепа. Моята подкрепа. И оттогава никой не се опитва да те премахне. Така че благодари ми и кажи най-после къде си скрил дневника.

— Не съм от твоите хора въпреки помощта ти. Вече те попитах — защо искаш дневника?

Едната му ръка се сви в юмрук.

— Ти си нищожен нос. Не си чак толкова незаменим.

— Напротив — намеси се Келс. Стоеше със скръстени на гърдите ръце, изражението му бе непреклонно. — Дрот е мой човек, а не твой. Аз решавам колко е незаменим. С тебе може и да имаме уговорка, но не съм се съгласявал да използваш хората ми както ти щукне. Ти сам ми каза, че Саможивата те е изпреварила, като се е набъркала в Десетте пътя, затова се нуждаеш от мен и моята банда. Ако искаш да направим нещо, ще го искаш чрез мен, иначе няма да стане. Същото важи за моите хора — първо питаш мен. Разбрахме ли се?