Смъртта на царете [bg]

Юлий знаеше, че оценката за краткото нощно нападение ще е неясна или преувеличена. В природата на войниците беше да се хвалят с по-големи успехи от действителните. Но дори ако приемеше това, бе намалил силите на Митридат с около осемстотин до хиляда души, като бе изгубил само единадесет свои. Тези мъже нямаше да бъдат погребани под погледа на римските богове. Нямаше време да събира труповете, но изоставянето им все пак представляваше трън под кожата на ветераните, които за нищо на света не биха зарязали труповете на своите братя по оръжие в ръцете на врага.

По-младите мъже се бяха отърсили от напрежението веднага след като бяха стигнали в безопасност под дърветата по хълмовете и Юлий беше дал разрешение да лагеруват. Крещяха от радост, докато не пресипнаха, а ветераните ги гледаха с усмивки, заети повече с чистене и смазване на екипировката, отколкото с ликуване.

Квертор беше изпратил петдесет от най-добрите си ловци да набавят месо и към средата на сутринта димящото ядене беше готово — на огньовете се печаха таралежи, зайци и сърни. Всеки огън беше риск, но дърветата щяха да разсеят дима, а Юлий знаеше, че на войниците им трябва топлина и гореща храна, затова само настоя огнищата да бъдат загасени веднага щом се опекат и последните уловени животни.

Този следобед разликата във възрастта се виждаше съвсем ясно. Младите новобранци се бяха възстановили напълно и се движеха енергично из лагера на малки групи, говореха и се смееха. Ветераните лежаха като мъртви, без дори да се обръщат насън, така че се събуждаха вцепенени. Синини се показваха по кожата им там, където предната нощ не беше имало никакви белези. Младите не обръщаха внимание на раните си, но не се подиграваха на ветераните, задето се бяха схванали. Бяха видели у тях уменията, а не възрастта.