Смъртта на царете [bg]

Няма исторически сведения за участие на Цезар във войната против Спартак, макар да ми е трудно да повярвам, че един трибун с неговата енергичност не е бил в легионите, водени от Крас и Помпей.

Макар че Карл Маркс описва Спартак като „най-прекрасния мъж, който може да се види в цялата древна история“, почти няма съмнение, че тракийският гладиатор е имал възможност да пресече Алпите и окончателно да избяга от Рим. Не знаем какво го е накарало да се върне на юг, но като виждаме колко малко му е оставало, може би наистина е вярвал, че силата на легионите може да бъде съкрушена.

Робите унищожили и разгромили много легиони, пратени срещу тях, и всели ужас в Рим и на целия полуостров. Смята се, че Спартак е водел със себе си около седемдесет хиляди роби, с които е бродил на север и на юг из Италия цели две години.

Крас построил стената си напряко на най-тясната югозападна част от полуострова и планът на Спартак да избяга с помощта на пиратите бил осуетен. Робите пробили бариерата на Крас и отново се насочили на север. Три армии били необходими, за да ги спрат, и няма сведения дали Спартак е загинал в боя, или е бил разпънат заедно с хилядите други покрай Виа Апия.

Първият доживотен диктатор на Рим, Корнелий Сула, успял да се оттегли от длъжност и да живее необезпокояван до смъртта си през 78 г. пр. н. е. Той е запомнен със списъците с проскрипции, публикувани всеки ден, в които се съобщавали имената на хора, които са го разгневили или са били обявени за врагове на републиката само въз основа на думите му. Банди мародери печелели възнаграждение, като извличали нещастниците на улиците, за да ги екзекутират, и за известен период Рим бил невероятно близо до анархията и терора. В много отношения Сула е архитектът на падението на републиката, макар че известно време нанесените поражения не личат външно.