Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Запита се как е могъл да го понася Сула. Лично той едва го издържаше.
— Не си ли мислил, че може и да не откриеш кой е дал заповедта за убийството? — попита той.
Антонид спря и се обърна към сенатора.
— Няма да се проваля. Отне ми повече време, отколкото мислех, но в крайна сметка някой ще проговори или ще се намери някакво доказателство, което ще покаже окървавените ръце и аз ще хвана престъпника.
Катон го загледа внимателно, видя налудничавия блясък в очите му. „Опасно вманиачен“, помисли си. Смяташе тихомълком да го премахне, преди да е причинил още неприятности. Бяха направени усилия, разбира се, за пред хората, но дори ако за смъртта на Сула не бъдеше отмъстено, градът щеше да продължи да живее, независимо от успеха или провала на Антонид.
— Може да отнеме и години, нали знаеш — продължи Катон. — А може и да умреш, преди да си открил виновника. Няма да е толкова странно. Можехме да очакваме разкрития или поне доноси малко след убийството, но нищо не подсказва къде са тези твои окървавени ръце и може и да не стане така. Може би вече е време да се откажеш от преследването.
Черните очи се забиха в него, но Катон не трепна. Изобщо не го интересуваше манията на този човек — дори с удоволствие го оставяше да обикаля като луд из домовете на почтените римляни. Сула беше мъртъв, отдавна станал на пепел. Може би вече беше време неговото куче да бъде обуздано.
Антонид като че ли усети мисълта зад безстрастното, отегчено изражение, с което Катон отвърна на втренчения му поглед.
— Дай ми още малко време, сенаторе — помоли той и гневната му физиономия се смени с внезапна предпазливост.
Може би в края на краищата знаеше, че тъкмо той го предпазва от гнева на другите в курията, помисли дебелият сенатор. Снизходително отмести поглед и Антонид побърза да заговори:
— Почти сигурен съм кой може да е поръчителят на убийството. Основните заподозрени са трима. Всеки от тях би могъл да го организира и всичките бяха поддръжници на Марий преди войната.
— И кои са тези опасни мъже? — запита остро Катон, макар че и той би могъл да изрече имената им също толкова лесно, колкото и генералът.
Осведомителите съобщаваха на него, преди да отидат при Антонид, тъй като в кесиите им подрънкваха именно неговите сестерции.
— Помпей и Цина най-вероятно. Може би най-вече Цина, защото Сула… се интересуваше от дъщеря му. И освен тях — Крас. Тези тримата имат пари и влияние, за да купят убиец, и не бяха приятели на Сула. А може би са действали заедно: Крас е дал парите, а Помпей — връзките.
— Назова трима доста влиятелни мъже. Вярвам, че не си споделил подозренията си с друг? Не ми се иска да те изгубя — каза подигравателно Катон.
Антонид като че ли не забеляза иронията.
— Не споделях мислите си с никого, докато нямах доказателства, за да ги обвиня. Те се възползваха от смъртта на Сула и сега открито гласуват срещу поддръжниците му в сената. Инстинктът ми подсказва, че е един от тях. Само да можех да ги разпитам, за да съм сигурен!
Изскърца със зъби от гняв и Катон трябваше да изчака, докато кожата му изгуби пурпурния си цвят и гневният спазъм премине.
— По-добре недей да се приближаваш до тях. Тези тримата са добре предпазени от сенатската комисия и от стражите си. Дори ако предположенията ти са верни, пак може да ти се изплъзнат.
Каза го главно за да види дали Антонид може да бъде подмамен да загуби съвсем самообладанието си, и беше възнаграден, когато зърна издуващите се вени на врата му. Засмя, се и Антонид изсъска гневно. Наистина, как беше могъл Сула да понася този човек? Беше наивен като дете и лесен за манипулиране.
— Решението е лесно. Наемаш собствени убийци и внимаваш да не знаят, че си ги наел ти.
Бе привлякъл цялото му внимание, забеляза доволно той. Усети как от виното започва да го боли главата и искаше този сърдитко да го освободи от присъствието си.
— Прати убийците при семействата им. Набележи любима съпруга, дъщеря, син. Остави белега си на тях, за да им покажеш, че е направено заради Сула. Една от стрелите ти ще улучи, а другите… Тези хора никога не са били мои приятели. Много добре ще е за нас да бъдат уязвими за известно време. После довърши нещата и си представи, че Сула вече пребивава в покой, както подобава на порядъчните духове.