Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Младият офицер не се върна веднага на мястото си и Юлий едва не го удари. Изглежда, бившият тесерарий Пранд смяташе, че между двамата има някакви особени връзки, произтичащи от спомените от килията на кораба на Целз. Юлий го погледна в лицето и видя, че е изкривено от злоба и че устата се движи беззвучно, докато Светоний мисли как да отговори на заповедта.
— Връщай се в строя или ще те убия веднага — изръмжа Юлий и Светоний най-после се скри в тъмното сред маршируващите мъже.
Един от ветераните се препъна и изруга. Лесно беше да се спъне, като нямаше луна да освети пътя му. Бяха потеглили с ускорена крачка, без никакви оплаквания. Всички знаеха, че Митридат ще излезе да ги търси веднага щом стане достатъчно светло. Имаха по-малко от два часа до зазоряване и при пълна скорост можеха да минат поне десет мили.
Заради ранените обаче милите щяха да са по-малко. Без да трябва да молят за това, мъжете, на които им беше трудно да вървят, бяха подкрепяни от по двама други. Все пак повечето рани бяха незначителни. Естеството на битката беше оставило по-голямата част от римляните или мъртви, или без нито една драскотина. Юлий не беше имал време да прецени загубите си, но предположи, че са се справили добре — много по-добре, отколкото се беше надявал.
Докато вървеше, си мислеше как би защитил гръцката армия, ако беше натоварен с това. Най-напред — по-добра система на сигнализация на часовите. Именно тази слабост им беше позволила да нахълтат в сърцето на лагера, без да се вдигне тревога. Вълците бяха имали късмет, както изглежда, но въпреки всичките си грешки Митридат не беше глупак. Следващия път щеше да им е по-трудно и щяха да умрат повече римляни. Невидим начело на дългата колона, Юлий най-накрая успя да отдели един миг в мълчанието на нощния поход, за да анализира успеха си. Въпреки цялото си неуместно ликуване Светоний имаше право. Всичко беше съвършено.
Когато зората настъпи, повечето от мъжете бяха изтощени. Юлий навъсено ги накара да продължат — и със заповеди, и със заплахи. След още няколко мили стигнаха до редица гористи хълмове, които щяха да ги скрият за през деня. Щяха да спят и да се нахранят тук, но докато слушаше стоновете на ветераните — дори тяхната желязна воля се огъваше пред безкрайния поход, той предположи, че ще трябва да останат скрити малко повече, за да си възвърнат силите.
Призори Митридат изпрати всичките си ограничени резерви от коне в групи от по двадесет конници със заповед да се върнат и да докладват веднага щом видят врага. Беше се отказал от първоначалния си план да вдигне целия лагер за търсенето. Може би римляните искаха да направи точно това — да остави очевидното прикритие на малката долина и да тръгне през равнините, където скритият легион можеше да го разбие. Крачеше из палатката си гневен и разочарован и проклинаше нерешителността си. Да се оттегли ли в някой град? Всички бяха римски и щяха да защитават стените си до последния човек. Но къде в равнините би могъл да е в безопасност? Знаеше, че е възможно няколко легиона да идват от запад, за да смажат въстанието, и за миг дори помисли да разпусне хората си, да ги прати обратно в селата им. Не, не можеше да го направи. Римляните щяха да ги изловят един по един, защото търсеха въстаници, а от това той нямаше да спечели нищо.
Стисна зъби със същия безсилен гняв, който беше вилнял у него още след като беше видял труповете на своите хора. Александър би ли позволил да бъде хванат в капан между два легиона?
Внезапно спря. Не, Александър нямаше да го позволи. Той щеше да тръгне на бой срещу тях. Но в коя посока? Ако придвижеше армията си обратно на изток, имаше възможност да бъде хванат от идващите откъм брега. Ако тръгнеше на запад към римските пристанища, нощните убийци щяха да нападнат ариергарда му. Боговете да му простят, но какво би направил Сула? Ако разузнавачите дойдеха без никакви новини и ако той не направеше нищо, щеше да започне да губи хората си като дезертьори — беше абсолютно сигурен.
Въздъхна, наля си трета чаша вино, въпреки киселината, която усещаше в празния си стомах, бунтуващ се срещу подобно наказание в толкова ранен час. Пренебрегна я и изгълта виното. След малко щеше да каже на синовете си, че хора са загинали заради тях, понеже през нощта не са се придвижили достатъчно бързо.