Смъртта на царете [bg]

Призори Митридат изпрати всичките си ограничени резерви от коне в групи от по двадесет конници със заповед да се върнат и да докладват веднага щом видят врага. Беше се отказал от първоначалния си план да вдигне целия лагер за търсенето. Може би римляните искаха да направи точно това — да остави очевидното прикритие на малката долина и да тръгне през равнините, където скритият легион можеше да го разбие. Крачеше из палатката си гневен и разочарован и проклинаше нерешителността си. Да се оттегли ли в някой град? Всички бяха римски и щяха да защитават стените си до последния човек. Но къде в равнините би могъл да е в безопасност? Знаеше, че е възможно няколко легиона да идват от запад, за да смажат въстанието, и за миг дори помисли да разпусне хората си, да ги прати обратно в селата им. Не, не можеше да го направи. Римляните щяха да ги изловят един по един, защото търсеха въстаници, а от това той нямаше да спечели нищо.

Стисна зъби със същия безсилен гняв, който беше вилнял у него още след като беше видял труповете на своите хора. Александър би ли позволил да бъде хванат в капан между два легиона?

Внезапно спря. Не, Александър нямаше да го позволи. Той щеше да тръгне на бой срещу тях. Но в коя посока? Ако придвижеше армията си обратно на изток, имаше възможност да бъде хванат от идващите откъм брега. Ако тръгнеше на запад към римските пристанища, нощните убийци щяха да нападнат ариергарда му. Боговете да му простят, но какво би направил Сула? Ако разузнавачите дойдеха без никакви новини и ако той не направеше нищо, щеше да започне да губи хората си като дезертьори — беше абсолютно сигурен.

Въздъхна, наля си трета чаша вино, въпреки киселината, която усещаше в празния си стомах, бунтуващ се срещу подобно наказание в толкова ранен час. Пренебрегна я и изгълта виното. След малко щеше да каже на синовете си, че хора са загинали заради тях, понеже през нощта не са се придвижили достатъчно бързо.