Смъртта на царете [bg]

— Той е казал, че съм се хвалил? Аха. Хитрец е той. Не, никога не съм се хвалил. Но той предвижда нещата. Когато го видя, ще му кажа как са се развили. Ще му хареса. Да получа шамар пред Рений! Красиво, няма що.

— Ще отведа конете в конюшнята, докато свършите с игричките — измърмори старият гладиатор и се отдалечи.

Александрия го изгледа намръщено и забеляза как увива юздите на двете кобили около китката си с лекотата на дълга практика. Той пък дори не си даде труда да я поздрави.

Сълзи избиха в очите й. С изключение на Октавиан сякаш нищо не се беше променило след нощта на нападението. Всички бяха тук, но като че ли само тя единствена усещаше годините, изминали оттогава.

Тубрук погледна смаяното личице на Октавиан.

— Не зяпай така, момче. Имаш да свършиш доста работа, преди да си легнеш довечера. — И кимна към Александрия. — Ще ви оставя да си поговорите, докато показвам на Октавиан какво има да се прави.

Поклати предупредително глава към Брут, после хвана здраво Октавиан за ръката и го поведе нанякъде.

Брут и Александрия останаха сами в смрачаващия се двор, заговориха едновременно, млъкнаха и пак понечиха да заговорят.

— Съжалявам… — почна Брут.

— Не, аз се държах глупаво. Толкова отдавна беше, когато живеех тук, и Тубрук също, и ти, и Рений… сякаш всичко се върна.

— Никога не съм казвал на Юлий, че съм спал с тебе — продължи Брут и пристъпи към нея.

Беше много красива — а и жените изглеждат най-красиви по здрач. Очите й бяха големи и тъмни и начинът, по който отметна глава, за да го погледне, го накара да поиска да я целуне. Спомни си как се бяха целунали веднъж — отдавна, още преди Марий да му даде документите за назначение в легиона в Гърция.

— Тубрук не каза, че Юлий е тук… — почна Александрия.

Той поклати глава.

— Още чакаме вести от него. Пленили са го и са го държали за откуп в Африка, но вече сигурно пътува насам. Всъщност нищо вече не е като преди. Ти си свободна жена, аз станах центурион, а Рений вече не може да жонглира.

Александрия се засмя, като си представи как Рений жонглира с една ръка, и той се възползва от мига, за да я прегърне. Този път тя отвърна на прегръдката му, макар че когато Брут се опита да я целуне, извърна глава.

— Не мога ли дори да те приветствам както трябва? — изрече той учуден.

— Ти си ужасен, Марк Брут. Да знаеш, не съм примирала от очакване да те видя — отвърна тя.

— А аз пък примирах. Наистина — отговори той и тъжно поклати глава. — Искам официално позволение за среща с тебе и ако не го получа, може да…

Изпъшка комично и двамата се разсмяха.

Преди тя да успее да отговори, откъм портата отекна викът на пазача и Александрия подскочи.

— Приближават се конници и каруца — извика робът.

— Колко са? — викна Брут и я пусна.

Настроението за флирт моментално се изпари; във всеки случай Александрия предпочиташе този нов Марк пред стария. Не, не Марк — Брут.