Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Митридат може да беше цар, но не беше тактик. Вълците бяха съкрушили отбраната с двойки стрелци — един, който да повали часовия веднага щом той подаде сигнала, и още един, който да заеме мястото му. Всичко стана бързо и сега римляните можеха да навлязат във вътрешния кръг. Тук часовите бяха по-близо едни до други и ликвидирането им отне почти час. Юлий беше настоял да са предпазливи, но дори у него започваше да се трупа напрежение, докато чакаше последния гръцки часови да даде сигнала си, без изобщо да знае, че ще му отговорят само римляни.
Кабера пусна последната тиха стрела и един вражески войник падна беззвучно. След мигове кръгът светлина освети друга тъмна фигура, която стоеше спокойно, сякаш нищо не се беше случило. Не се чу сигнал за тревога и Юлий стисна юмруци развълнувано.
Лагерът в подножието на хълмовете беше осветен от факли, поставени на пръти като онези, използвани от часовите. Отдалече тъмната зимна нощ изглеждаше накъсана от морета златисти петна — немигащи очи, бляскащо вперени в римляните, докато те чакаха сигнала на Юлий. На младия командир му се струваше, че целият свят се крепи на езика му. Приближи се до най-близкия от подменените часови и кимна на Кабера, който запали напоена с масло стрела от факлата и я изстреля високо.
Гадитик видя пламъка, който проряза нощта право нагоре, и насочи меча си към лагера пред себе си. Хората му излязоха от привидното си вцепенение, без да издадат нито един звук или боен вик. Тичаха в призрачна тишина към кръговете светлина, бележещи лагера, като същевременно се смесваха с войниците от Вентул, за да предизвикат колкото може повече паника и смут.
С падането на нощта гръцката армия се беше оттеглила за почивка, оставила се на рехавите пояси от часови, които да дадат предупреждение в случай на атака. Първите гръцки войници осъзнаха опасността, когато платнищата на кожените палатки бяха отметнати и невидими мечове започнаха да пробождат спящите, десетки бяха убити в първите няколко секунди. Викове и писъци огласиха спящия лагер и бойците започнаха да се будят и да грабват оръжие.
— Вълци! — изрева Юлий, преценил, че времето за пазене на мълчание е отминало.
Вълнението го понесе, докато тичаше заедно с хората си през лагера и убиваше всеки подал се от палатките. Беше казал на хората си да убиват най-малко по двама врагове, след което да се придвижват напред, но от собствения му меч бяха паднали вече трима, а още беше едва в края на първата си схватка. Усещаше паниката у хората на Митридат. Началниците им реагираха бавно на нападението и понеже никой не им беше дал заповеди, стотици бойци поотделно се опитваха да отнемат инициативата от прикритите в сенките нападатели — и умираха. Викът на Юлий беше повторен от кохортата на Гадитик, стотиците гласове увеличиха объркването и страха на неприятеля. Кабера изстреля останалите си стрели в тъмните палатки, а Юлий съсече един мъж, който се опита да извади меча си. Цареше хаос и Юлий едва не пропусна момента, който се беше заклел, че няма да пропусне.
Той дойде след много минути, когато отекнаха рогове и бягащите гърци започнаха да се сформират в отделения. В палатките, които римските войници бяха пропуснали, враговете се бяха въоръжили и сега започваха да отбиват атаката, заповеди на гръцки се чуваха сред трещенето на оръжията.
Юлий се извърна рязко и отсече ръката на един мъж, който скочи върху него. Всеки удар с тежкия меч нанасяше ужасни поражения, но следващият му удар беше блокиран чисто и той видя двама мъже срещу себе си и още, които тичаха към него от всички страни. Гърците се бяха съвзели и беше време Вълците да се оттеглят, преди да бъдат насечени на парчета.
— Отбой! — изрева той, замахна ниско с меча и посече дълбоко пищяла на по-близкия нападател.
Вторият се спъна в него, докато настъпваше насреща му, и Юлий отстъпи, обърна се и внезапно побягна; сандалите му се хлъзгаха по кървавата земя. Хората му веднага тръгнаха след него.
Извън факлите на лагера нощта беше черно скривалище. Когато Юлий извика отбой, всички факли на часовите бяха изгасени и римляните се разпръснаха невидими — изчезнаха бързо от границите на лагера, като оставиха зад себе си разрушения и трупове.
Гръцките отделения спряха в обсега на факлите в лагера — не им се искаше да хукнат слепешката в тъмното, където имаше може би хиляди неприятели — които, както бяха чули, били на цяла седмица път оттук, и то в съвсем друга посока. Докато се колебаеха, във въздуха се разнасяха объркани заповеди, а междувременно Вълците изчезнаха като призраци.