Смъртта на царете [bg]

Пое си дълбоко дъх и продължи:

— Майка му е отчаяна и й казах, че ще те попитам дали ще го вземеш да го обучиш. Надявахме се да може да поработи година-две в имението и после, като порасне, да го вземем пак в магазина и да продължи с чиракуването.

Усети, че се е разприказвала, и спря. Тубрук погледна ръцете си и тя продължи бързо — не искаше дай откаже.

— Семейството му има далечна роднинска връзка с Юлий. Дядовците им били братя или може би баджанаци, нещо такова. Ти си единственият ми познат, който може да го опази от уличните банди, Тубрук. Ще спасиш живота му. Не бих те молила, ако имаше друг, но…

— Ще го взема — каза внезапно Тубрук. Александрия премига изненадано и той се засмя. — Да не би да си помислила, че ще откажа? Не съм забравил, че ти рискува живота си за този дом. Можеше да избягаш и да се скриеш в конюшнята, но не го направи. Това ми стига. В имение като това винаги има работа, макар че загубихме доста от земята, след като ти си отиде. Момчето ще си печели хляба, не се тревожи. Днес ли ще го оставиш?

На Александрия й се дощя да прегърне стария гладиатор.

— Да, ако ти е удобно. Знаех си, че мога да разчитам на тебе. Благодаря ти. Ще може ли майка му да го посещава от време на време?

— Трябва да питам Аврелия, но сигурно ще е възможно, стига да не е много често. Ще й разкажа за връзката между семействата. Може би дори ще се зарадва.

Александрия въздъхна облекчено.

— Благодаря ти.

Отвън се чуха бързи стъпки и двамата обърнаха глави. Октавиан влетя със зачервено и развълнувано лице.

— В конюшнята има коне! — извика той и те се усмихнаха.

— Тук доста отдавна не е имало малки момчета. Чудесно ще е да поживее при нас — каза Тубрук.

Октавиан погледна първо него, после Александрия, и запристъпва нерешително от крак на крак.

— Значи оставам? — попита той тихо.

Тубрук кимна.

— Чака те куп работа, момче.

Момчето подскочи възторжено.

— Тук е чудесно!

— Не е излизал от града, откакто се е родил — поясни малко смутено Александрия.

Хвана ръката на Октавиан, изгледа го сериозно и го накара да застане мирно.

— Отсега нататък ще правиш каквото ти казват. Майка ти ще дойде да те види, когато посвикнеш тук. Работи добре и научи всичко, каквото можеш да научиш. Разбра ли?

Октавиан кимна с грейнало лице и тя го пусна.

— Благодаря ти, Тубрук. Нямаш представа какво означава това за мене.

— Виж, момиче — каза той. — Сега си свободна жена. Извървя същия път като мене. Дори да не се беше сражавала в размириците, пак бих ти помогнал с каквото ми е по силите.

Александрия го погледна с внезапно разбиране. През по-голямата част от младия й живот той беше управител на това имение и тя беше забравила, че и той знае за робството не по-малко от нея. Че двамата са свързани с връзки, за чието съществуване не беше подозирала. Тръгна към портата заедно с него и напрежението й полека започна да се изпарява.