Смъртта на царете [bg]

Юлий отпрати разузнавачите да се нахранят и да си починат — поне малко. Знаеше, че няма да им е достатъчно.

Веднага след като разузнавачите си тръгнаха, Гадитик се приближи към него и вдигна въпросително вежди.

— Намерихме го — уведоми го Юлий. — Десет хиляди, най-много. Мисля тази нощ да се придвижим на десет мили, а последните двайсетина да минем утре, когато се стъмни. Преди зазоряване стрелците ни ще повалят часовите и ще ударим по главните им сили.

Гадитик се разтревожи.

— Ветераните ще изпопадат от изтощение, ако ги пресилиш толкова много, и то в тъмното. Гърците ще ни избият.

— Ветераните са в много по-добро състояние, отколкото когато напуснахме града им. Ще е трудно, ще загубим част от тях, не се съмнявам, но на наша страна е изненадата. Те са прекарали целия си живот в походи. Искам да организираш бързо оттегляне след първата атака. Не искам да мислят за смъртна битка срещу толкова много врагове — право напред, убиват колкото могат повече и се оттеглят. Ще стигнем възможно най-далече преди зазоряване и тогава ще видя в каква форма сме.

Вдигна поглед през обраслите с мъх стъбла към небето над главата си.

— Не остава много до свечеряване, Гадитик. Приготви хората да тръгнат. За утре вечер ще дам почивка колкото може по-близо до врага, но гърците не бива да ни видят. Ще изработим тактиката, когато стигнем по-близо. Няма смисъл да планираме подробности, докато не ги видя как са се разположили. За момента не трябва да ги побеждаваме, а само да ги накараме да вдигнат лагера и да се придвижат на запад към легионите, които идват насам от крайбрежието.

— Ако идват — отвърна тихо Гадитик.

— Идват. Независимо какво е станало след смъртта на Сула, сенатът не може да си позволи да загуби Гърция без бой. Стегни редиците, Гадитик.

Гадитик отдаде чест. Знаеше, че всяка атака срещу толкова много врагове е рискована, но все пак нощният удар, предложен от Юлий, бе най-добрият избор, като се имаше предвид с колко хора разполагат. Освен това Митридат беше събрал армия от необучени, нередовни войници, които щяха да се сблъскат със сила, включваща извънредно опитни бойци с мечове. Срещу десет хиляди не беше много, но щеше да има значение.

Даде заповеди на кохортата да вдигне лагера и загледа как младите мъже и ветераните работят заедно бързо и тихо, събират се в рехава формация и тръгват през горичката. Наистина като вълци, поне някои от тях.