![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Митридат беснееше. Викове в другия край на лагера го изтръгнаха от съня му. Собствената му палатка беше разположена в тесния проход и докато спящият му ум се проясняваше, той разбра, че ги атакуват откъм безопасната страна — където той знаеше, че хората му са прочистили римските поселения по целия път от лагера им чак до изплашените градове по източното крайбрежие.
Неговите десет хиляди души покриваха почти цялата долина, но докато той докара капитаните си на мястото на атаката и започне да възстановява реда, римляните вече ги нямаше.
Започнаха мрачно да броят мъртвите. Оцелелите офицери смятаха, че нападателите са били почти пет хиляди — бяха оставили мъртви на място повече от хиляда гърци. Митридат изрева, като видя телата струпани на купчини — убити, преди да са имали възможност да се изправят срещу врага. Това си беше истинско клане и той отново изпита гнева, който го беше обзел, когато Сула го беше атакувал преди няколко години.
Как бяха могли да се озоват зад гърба му, питаше се той, докато вървеше сред обезобразените трупове. Връхлетя го гняв и ръката му запрати меча в нощта. Тъмнината го погълна почти в мига, когато изхвърча от пръстите му.
— Часовите са мъртви, господарю — съобщи един офицер.
Митридат го изгледа с очи, зачервени от дима и нарушения сън.
— Сложи други и приготви лагера за поход призори. Искам да тръгнете след тях.
Когато мъжът се отдалечи, за да изпълни заповедта му, Митридат отново огледа разрушенията около себе си. Беше изгубил хиляда души, но сред убитите беше видял само неколцина римляни. Защо се бяха оттеглили? Който и да беше този легион, изглеждаше така, сякаш са могли да унищожат целия лагер преди разсъмване — такава паника и смут цареше сред хората му. Къде другаде можеха да са в безопасност, ако не в сърцето на собствената си земя и в собствения си лагер?
Когато снощи се беше оттеглил за почивка, беше сигурен, че води най-голямата армия, която някога е събирал и която е била виждана от десетилетия. Сега знаеше, че не може да заспи, без да се страхува, че силата му е станала предмет на подигравки, че животът на всеки от хората му може да бъде изтръгнат с дивашка лекота. Загледа лицата около себе си и видя по тях страх и ужас; съмнение пропълзя в него. Мислеше, че предвожда лъвове, но разбра, че има пред себе си агнета.
Опита се да отпъди отчаянието, но то го притискаше тежко. По какъв начин би могъл да превземе Рим? Неговите войници бяха дошли под знамената му след няколко бързи победи срещу омразните римляни, но това бяха млади мъже, изпълнени с мечти за идеалите на Спарта и Атина. Мечти на Александър, които той може и да не беше в състояние да осъществи. Наведе глава и тежките му юмруци се свиха. Хората му се суетяха наоколо, без да се осмеляват да проговорят на ядосания цар.
— Би трябвало да се върнем — каза Светоний. — Още една атака, докато вдигат лагера. Няма да го очакват.
— А как ще можем пак да избягаме, щом вече се съмва? — отвърна раздразнено Юлий. — Не. Ще вървим, докато не намерим прикритие.
Извърна лице, за да не види сърдитото изражение, което знаеше, че ще предизвикат думите му. Дори това беше малко по-поносимо от извратеното удоволствие, обхванало младия офицер по време на нападението. Догади му се. За Юлий в тази кратка битка нямаше никаква чест — проста практическа работа за намаляване броя на врага. Горещият прилив на възбуда, изпълнил кръвта му в боя, се беше оттекъл веднага щом като сигнализира отбой — но Светоний намираше почти сексуално удоволствие в лесното убиване.
Ветераните също, забеляза Юлий, се бяха изтеглили от гръцкия лагер възможно най-бързо, без радостни викове и без да обръщат внимание на дребните рани. Пазеха професионално мълчание, както беше заповядал. Само Светоний се беше разбъбрил, докато вървяха, очевидно неспособен да спре да се хвали.
— Можехме да пратим стрелците и да стреляме от прикритие, преди да се оттеглим — каза той и от тази представа устата му се напълни със слюнка. — Видяхте ли часовия, когото улучих със стрелата? Право в гърлото, съвършен изстрел.
— Мълчи! — изсъска му Юлий. — Влез си на мястото в строя и си затваряй устата.
Беше му дошло до гуша от Светоний; имаше нещо дълбоко неприятно в неговото въодушевление, пораждано от убийствата. То като че ли не беше излизало наяве в морските битки, но убиването на спящи хора някак си беше събудило нещо грозно у младия офицер и Юлий искаше да го отблъсне възможно най-далече от себе си. Мисълта за разпънатите пирати проблясна в ума му и той потрепна; запита се дали Светоний би проявил милост, или би стигнал до самия край с тях. Подозираше, че ако Светоний тогава трябваше да дава заповедите, краят на пиратите щеше да е бавен и мъчителен.