Окото на времето [bg]

Сейбъл се извърна рязко, вдигна пистолета и го простреля. Ръди политна назад, блъсна се в стената и падна.

— Ръди! — изкрещя Бисиса.

Сейбъл вече беше насочила пистолета към нея.

— Не мърдай.

Ръди погледна безпомощно Бисиса. По широкото му чело се стичаха едри капки пот. Държеше се за горната част на бедрото, между пръстите му бликаше кръв.

— Тя ме застреля — промълви изненадано той.

Бисиса едва се сдържаше да не изтича при него. После вдигна бавно ръце.

— Сейбъл Джоунс?

— Ха, прочула съм се значи.

— Къде е Коля?

— Мъртъв… може би. — Тя се засмя. — Хрумна ми нещо. Монголите свириха отстъпление. Първо сметнах, че е съвпадение. Но знаеш ли какво може да е станало? Чингис хан е мъртъв и синовете и братята му бързат да свикат курилтай, за да решат кой ще вземе голямата награда. Социалната структура на монголите е като на стадо шимпанзета. И точно като при тях, когато главатарят умре, мъжките се сбиват кой да го наследи — защото шансовете на всички са равни. Коля сигурно е знаел за това. — Тя поклати глава. — Да му се не начудиш на това дребно копеле. Питам се как ли го е направил. — Пистолетът в ръката й не трепна нито за миг.

Ръди изстена.

Бисиса си наложи да не му обръща внимание.

— Какво искаш, Сейбъл?

— А ти какво мислиш? — Тя посочи с палец през рамо. — Засякохме сигнала на това нещо още от орбита. Каквото и да прави тук, това е ключът — към миналото, настоящето и бъдещето…

— Към новия свят.

— Точно така.

— Мисля, че си права. От известно време го изучавам.

Сейбъл присви очи.

— В такъв случай би могла да ми помогнеш. Какво ще кажеш? С мен ли си, или против мен?

Бисиса премести поглед към сферата. И изведнъж се ококори и възкликна:

— Изглежда, те е очаквало!

Сейбъл извърна глава. Беше съвсем простичък трик, но американката стана жертва на собственото си тщеславие — и Бисиса спечели така нужната й секунда. Беше й напълно достатъчна, за да изрита пистолета от ръката на Сейбъл и да я повали на земята.

После задъхана се наведе над космонавтката. Стори й се, че усеща мириса на мляко и лой, същото, на което миришеха монголите, с които бе лягала.

— Сейбъл, наистина ли смяташе, че Окото го е грижа за теб и за твоите жалки амбиции? Дано изгниеш в ада! — Вдигна поглед към Окото. — А ти — видя ли достатъчно? Това ли искаше да видиш? Не ти ли стигат страданията ни?

— Бисиса… — изстена Ръди.